Нередовна менструация

По време на детско-юношестката възраст менструалните разтройства се разглеждат в 3 групи:
1. група хипоменструални състояния - олигоменорея (удължаване на интервалите между отделните менструации), хипоменорея (слаба, оскъдна менструация), вторична аменорея (липса на менструация поради гинекологични заболявания). Обикновено са израз на понижена яйчникова функция. Нарушената неврохормонална регулация обхваща намаляване нивото на гонадотропините (ФСХ и ЛХ), повишаване на пролактина, на андрогените (яйчникови или надбъбречни) или тироидни хормони (на щитовидната жлеза). Случаите придружени от галакторея (спонтанно изтичане на мляко от гърдите, което не е свързано с кърмене и раждане) или вирилизация (женски индивиди, които започват да придобиват вторични полови белези като на мъже), изискват незабавно изясняване на причините. Лечението на хипоменструалните нарушения е етиологично.

2. група неправилни маточни кръвотечения - Менструациите са чести, обилни и нередовни. Това състояние преминава бързо и дори не се търси лекарска помощ. Понякога обаче кръвотечението е толкова силно, че предизвиква анемия и дори може да застраши живота на пациентката. Причините за неправилните маточни кръвотечения са недостатъчна или неправилна стимулация на яйчниковия цикъл (при периодичната хеморагична метропатия) с резултат на което не настъпва овулация и непълна лутеинизация (образуване на жълто тяло). Хормоналното състояние се характеризира с недостиг или прекалено високо ниво на естрогени и недостиг или липса на прогестерон (синтезира се от жълтото тяло). В случаите с ниско естрогеново ниво има непълно разрастване на жлезите на ендометриума (маточната лигавица), като лигавицата на матката е тънка, за разлика на истинската хеморагична метропатия (при нея от перзистиращият яйчников фоликул се отделя голямо количествоестрогени, които предизвикват обилно разрастване на маточния епител - ендометриума).

Разграничаването на двата типа кръвотечение се прави чрез влагалищна цитонамастка и чрез изследвне на кюртажен материал. Кръвотечението обикновено настъпва след очакваната менструация и винаги е без болка, което го отличава от подобни кръвотечения при спонтанен аборт, извънматочна бременност или възпалителни заболявания.
При диагностициране на дисфункционалните маточни кръвотечения трябва да се изключи - тумори, чуждо тяло, други лезии на маточната шийка, влагалището и вулвата. Поради липса на опит у момичето лекарят проверява количеството на кръвозагубата.
Лечението при началните и леките случаи на менструални кръвотечения се предпочитат симптоматични средства (утеротоници, витамини, кръвоспиращи) и общоукрепващи средства, тъй като в тази възраст нарушенията са функционални и имат тенденция към спонтанно излекуване. При повтарящи се и тежки кръвотечения пациентката се хоспитализира.
Започват се съответно реанимационни мероприятия и хормонална хемостаза (кръвоспиране), като се използват прогестерони и естрогени. Предпазването от нови кръвотечения е с гестагени, които се приемат по лекарско предписане след 16-тия ден на менструалния цикъл за 10 дена в 3 последователни месеца.





3. група дисменорея - дискомфорт по време на менструацията, която се изразява с непоносими болки всеки месец с настъпване на менструацията за няколко часа.

Съществуват няколко теории, които се опитват да обяснят дисменореята - като хормонален дисбаланс, некординирани маточни контракции, цервикално запушване, локална повишена простагландинова секреция. Като е установено повишена е локалната секреция на простагландин F2. Като секрецията му е зависима от прогестерона, секретиращ се от жълтото тяло (то се образува на мястото на пукналия се и отделен зрял фоликул). А простагландините имат 2 ефекта: предизвикват свиване на съдовете на маточния ендометриум и настъпва исхемия и предизвикват маточни контракции. Това води до силната менструална болка в началото на менструалния цикъл.

Първичната дисменорея се появява до първата година от появата на менструацията (40%), и 80% след третата година на менструацията. Дисменореята се явява при наличие на овулация и функциониращо жълто тяло. Това обяснява, защо дисменореята се явява няколко месеца след поява на менструацията. Счита се, че след раждане дисменореята преминава.

При първична дисменорея причината е в самата матка (за разлика от вторичната, където причини могат да бъдат гинекологични или други заболявания). При девойките се наблюдава главно първична дисменорея. Болката има коликообразен характер и се локализира в средата на корема в областта на яйчниците и се разпространява към средната и предната част на бедрата и ниско в кръста, но не преминава от коляното надолу. При някои девойки може да има и вегетативни симптоми - гадене, повръщане, безапетитие, диария, главоболие, сънливост, отпадналост, нервност - тези признаци се явяват поотделно или в комбинация.
При започване на лечението е необходимо да се обясни временният характер на заболяването и переспективата за отшумяването му след раждане. Прилагат се аналгетици, спазмолитици. Не се препоръчва наркотици, алкохол и аспирин - засилват менструацията.

фрамар.бг