3 начина за премaхне миомата без операция?

Ако са ви поставили тази диагноза, то вече знаете, че ми­о­ма­та е доб­ро­ка­чес­т­вен ту­мор, кой­то се раз­ви­ва от мус­кул­на­та об­вив­ка на мат­ка­та. Тя чес­то се по­я­вя­ва при же­ни от 30 до 55 го­ди­ни.

Не­за­ви­си­мо че е доб­ро­ка­чес­т­ве­но но­во­об­ра­зу­ва­ние и не пре­диз­вик­ва ни­как­ви на­ру­ше­ния в ор­га­низ­ма, ми­о­ма­та мо­же да ста­не при­чи­на за без­п­ло­дие. А и чес­то же­ни, ко­и­то заб­ре­ме­ня­ват, не мо­гат да из­но­сят бе­бе­то, за­що­то ту­мо­рът на­ру­ша­ва нор­мал­но­то кръ­вос­наб­дя­ва­не на пло­да и по­тис­ка нор­мал­ния рас­теж на мат­ка­та.

Повечето жени преди да пристъпят към оперативно отстраняване на миомата търсят други средства и начини, които да решат проблема им. С огромно желание да ви помогнем ви представяме 3 изпитани рецепти, но преди да приложите някоя от тях добре обмислете дали не сте алергични към някой от продуктите, как са ви са се отразявали предишни сходни лечения и най-важното ако чувствате дискомфорт от тяхното прилагане ги преустановете веднага.

Първата рецепта е мно­го ефи­кас­на, освен това е пре­по­ръч­ва­на от баба Ван­га.В про­дъл­же­ние на 15 дни три пъ­ти на ден се пие по ед­на ка­фе­на чаш­ка от­ва­ра от ко­но­пе­но се­ме.

Втората рецепта - всекид­нев­но в про­дъл­же­ние на по­ло­вин го­ди­на сут­рин на глад­но се при­е­ма по по­ло­вин ча­ша сок от кар­то­фи /картофите повишават температурата на тялото, имайте го в предвид/.

Трета рецепта с отлични отзиви - вечер преди лягане смесете равни количества мед и зехтин, напоете тампон направен от лигнин /оставете част от него да виси и да е удобно за вадене/ и го поставете във влагалището. Не бива да усещате никакъв дискомфорт като парене или щипене. На сутринта го махнете. Предупреждаваме ви, че е възможно да изпадат съсъреци и бистра течност. Процедурата се прави 5 дни. Важно е преди да започнете да сте убедени, че не сте алергични към мед.
Прочетете Цялата Статия...

Как се стимулира овулацията?

Що е то овулация и месечен цикъл
Нормалната продължителност на менструалният цикъл (за краткост, ще наричаме „цикъл”) при жените е 28 дни, но може да варира значително. Продължителността на цикъла е броят на дните от началото на една менструация до деня преди следващата менструация. Всеки цикъл се състои от 3 фази: фоликулярна, овулаторна и лутеална. Фоликуларната фаза продължава от първия ден на цикъла до овулацията – средно 10-14 дни. След това настъпва Овулаторната фаза. При нея фоликулът е вече узрял, и се спуква, като освобождава една яйцеклетка. Именно този процес, на освобождаването на яйцеклетката се нарича “овулация”. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12 часа. След Овулаторната настъпва Лутеалната фаза. Тя продължава от овулацията до края на цикъла.

Липса на овулация
Важно е да се каже, че не във всеки цикъл настъпва овулация! Напълно нормално е на всеки 13 цикъла да има един ановулаторен – цикъл, по време на който няма овулация. Има случаи, при които овулацията не настъпва всеки месец или не може да настъпи от самосебе си. Причините може да са много и различни, както хормонални смущения, така и други заболявания, ЛУФ синдром и т.н. В подобни случаи трябва да се консултирате с лекари специалисти и да намерите причината за липсата на овулация.
Честа практика е, овулацията на жената да бъде стимулирана с медикаменти. Още по-честа практика е тези медикаменти да се изписват, без предварително да са направени всички необходими за установяване на проблема изследвания. Повечето стимулиращи овулацията лекарства са на основата на кломифен цитрат и могат да се приемат само няколко пъти в живота на жената. Ако стимулацията не е направена под лекарски контрол има опасност сериозно да навредите на здравето си!

Причини за липsата на овулация
Преди да се пристъпи към стимулация е нужно да се определи защо не настъпва спонтанна овулация, за да може да се предвиди кое точно лечение е подходящо за конкретния случай. Назначаването на лекарства, стимулиращи овулацията, без преди това да са направени нужните изследвания и на двамата партньори и без проследяващи прегледи е недопустимо, обречено на неуспех и може да доведе след себе си тежки последици върху здравето на пациентката.

Необходими изследвания.
Към стимулиране на овулацията се прибягва едва след като са Ви направени хормонални изследвания, тест за проходимост на маточните тръби и спермограма при мъжа. Трябва и да е потвърдена диагнозата „липса на овулация” с вагинални ултразвукови изследвания (фоликуметрия). Употребата на медикаменти, стимулиращи овулацията, без лекарско предписание и без лекарски контрол е абсолютно недопустимо и опасно за Вашето здраве.

Препарати за стимулиране на овулацията
Представляват хормонални лекарства, които се приемат в точно определени количества и в точно определени дни от цикъла. Безразборното им приемане може да доведе до сериозни рискове и непоправими последици заплашващи здравето и живота на жената.

Наблюдение по време на стимулацията
Стимулирането на овулацията не е еднократен акт, свързан с еднократно приемане на някакъв медикамент или с поставяването на някаква инжекция! По време на стимулация пациентката подлежи на редовни прегледи и манипулации през целия месечен цикъл. Лечение, което е ефективно при една пациентка, може да се окаже, абсолютно безрезултатно или много рисково при друга.Стимулирането на овулацията губи смисъл ако едновременно с това не се прави фоликуметрия, за да се измерват на фоликулите и да се даде заключение има ли резултат от проведената стимулация или не.

ЗАПОМНЕТЕ:
Ако някой доктор ви каже – „Пий Клостилбегит, и ела след месец” – сменяйте го незабавно. Може да си навредите страшно много. Не пристъпяйте към стимулацията с лека ръка. Вземете всички мерки за безопасността на Вашето здраве и здравето на бъдещото Ви дете!

Никога не предприемайте стимулация на овулацията без лекарско предписание и наблюдение !!!

усмихни се.ком Прочетете Цялата Статия...

Хомеопатия, за избягване на хирургически операции

Трябва да стане ясно, че хомеопатията не е против хирургията.

Хирургията е изкуство и наука сама по себе си. Хирургията е наложителна в случите, в които лекарствата не могат да помогнат или помагат съвсем малко, а операцията може да излекува или подобри състоянието. Съществуват обаче ред заболявания, определяни като хирургически, в които с хомеопатия може да се помогне и да се избегне опрацията. Такива например са: септичен тонзилит, хемороиди, фисура на ануса, фистула, апендицит /освен гангренозен/, хроничен секрет от ухото, възли на гласните струни, полипи в носа и ушите, бъбречни и жлъчни камъни /с малък размер/, миома на матката с /малък размер/, кисти на яйчниците, брадавици, мазоли и др.

Какво е хомеопатитята?
Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, създаден от немския лекар Ханс-Кристиян Самуел Ханеман през 18 век. Принципът при хомеопатията е лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur). Това разбиране е известно като закон на подобието. На пациентите, които имат определени симптоми се дава в малки дози лекарство, което при здрави хора предизвиква симптоми, подобни на тяхното страдание. Например при реактиевн артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова в изключително малко количество. Известно е, че ако човек го ухапе пчела се получава розовочервен оток на мястото на ухапване. Затова може да се каже, че пчелната отрова оказва върху човека ефект, подобен на симптомите на реактивен артрит. Лекарствата се дават в изключително малки дози. Дозата на хомеопатичното лекарство обикновено е под една милионна част от милиграма. Затова сред лаиците “хомеопатичен” често е синоним на “минимален, много малък, нищожен”. Както се вижда, терминът означава нещо съвсем различно - “подобно страдание”.

При лечение с хомеопатични лекарства се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др. Прочетете Цялата Статия...

За гениталния херпес няма лечение.

Веднъж прихванат, вирусът - причинител завинаги остава в организма.

Това е болест, предавана по полов път, която засяга гениталната и аналната област. Тя се причинява от вируса Herpes simplex, тип 1 (на картинката по-долу) и тип 2. В повечето случаи гениталният херпес е причинен от тип 2.
Herpes Simplex

Herpes simplex 1 най-често заразява устната кухина и устните, причинявайки възпаления, подобни на пришки. Може да причини и генитален херпес. Herpes simplex 2 е обичайният причинител на генитален херпес, но може да зарази и устата. При първата си проява вирусът засяга нервните корени, но след това може да причини обрив в областта на гениталиите.

Заразяване

Херпесът се предава чрез полов акт. Оралният секс също може да зарази гениталиите с вируса на херпес. Дори и да няма фактическо проникване, а само физическа близост между двамата партньори, при която всеки се докосва до кожата на другия, е възможно инфекцията да се предаде, тъй като заразяването става чрез контакт с раните. Изключително редки са случаите на предаване във вана или от тоалетна чиния.

Симптоми

При гениталния херпес симптомите се появяват периодично. Но има много случаи, при които те липсват.

Първите симптоми се появяват в рамките на две седмици след половия акт, при който е станало заразяването. Те са рани по или около гениталиите. Първо се появява малка червена точка, която може да предизвика сърбене или парене. По-късно се наблюдават малки мазоли. Понякога от раната тече секрет, който оставя струпей. Мястото е силно болезнено. Лимфните възли в областта на гениталиите са болезнени и подути. Понякога се появяват и рани по други части на тялото, където вирусът е проникнал, защото кожата е била наранена. Раните изчезват след около 2-3, до 4 седмици. Болният се чувства общо неразположен, понякога има треска. Възможни са мускулни болки, главоболие, болезнено или трудно уриниране, подути жлези в гениталната област, течения.

Освен физически страдания, херпесът предизвиква и психическа раздразнителност, ярост и отчаяние в случаите на често рецидивиране.

Активизиране на вируса

Симптомите на гениталния херпес идват и си отиват, но вирусът си остава през цялото време в организма – в нервните клетки. Той се активизира периодично, водейки до описаните симптоми. Учените не знаят какво предизвиква активизирането. При някои хора вирусът може да се прояви само един-два пъти, а при други – по няколко пъти на година. При повечето заболели раните се появяват 3-4 пъти годишно през първите години след предаването. По-късните симптоми на болестта са по-леки от първоначалните. След няколко години могат да изчезнат напълно.

Болестта е много опасна и коварна, защото при някои хора няма никакви или почти никакви симптоми и те не знаят, че са заразени. Така те са носители на заболяването и, без да знаят, могат да го предават на партньорите си.

Друг опасен момент е така наречената асимптоматична проява на болестта – когато вирусът е активен, но няма или почти няма симптоми.

Диагноза

Лекар специалист трябва да диагностицира заболяването. Ако пациентът разбере, че има херпес, трябва незабавно да уведоми партньорите си, за да се изследват и те.

Усложнения

Като цяло херпесът не предизвиква големи усложнения при здрави възрасти хора. Но:
При пациенти със СПИН симптомите са по-сериозни.
Възможна е появата на инфекция на очите – очен херпес. Понякога това прераства в сериозни очни заболявания, включително слепота.
При някои жени обривът може да стане толкова силен, че да се наложи да бъдат хоспитализирани за няколко дни.
Ако бременна жена се зарази за пръв път малко преди раждането, бебето е в опасност и трябва да се вземат специални мерки. Ако вирусът се предаде на бебето, за него става изключително опасно – може да се стигне до преждевременно раждане или до смърт на плода; може и бебето да се роди със сериозни мозъчни или очни проблеми, както и с тежки обриви. Един от начините за избягване на предаването на вируса от майката на бебето е да се извърши Цезарово сечение. Друг начин е, ако бебето е заразено, лечението да започне веднага след раждането.

Гениталният херпес, както и други полово предавани болести, които предизвикват възпаления, са фактор при предаване на HIV.

Вирусът може да причини менингит и у двата пола при първото заразяване.

Лечение

Засега няма лечение за гениталния херпес. Срещу субективните оплаквания като болката и неразположението се прилагат успокояващи бани и анестезиращи кремове. Но лекарствата не могат да унищожат вируса, те само съкращават, облекчават или спират проявите му.

Много е важно по време на активизирането на вируса да се спазват няколко правила: възпалените места да не се пипат; мястото на раните да се поддържа чисто и сухо; след контакт с мястото ръцете да се мият; ДА СЕ ИЗБЯГВАТ СЕКУАЛНИ КОНТАКТИ до преминаване на симптомите. Трябва да се знае, че през периодите без симптоми заразата също се предава.

Превенция

Предпазните мерки са същите, както за всички венерически заболявания – да не се прави секс без предпазни мерки и с много и различни партньори, да се използват презервативи. Както знаеш, останалите методи за предпазване от нежелана бременност – хапчета, диафрагми, лепенки и т.н. НЕ предпазват от заразяване с полово предавани инфекции. Това може да направи само презервативът. И все пак, когато става дума за херпес, заразяването може да стане дори при правилна употреба на презерватив, защото той може да не покрива всички засегнати места.

Като цяло най-доброто, което може да се направи, е човек да ЗНАЕ за инфекциите, предавани по полов път, за техните симптоми и за начините за предпазване.


вратовръзка.бг Прочетете Цялата Статия...