Хомеопатия, за избягване на хирургически операции

Трябва да стане ясно, че хомеопатията не е против хирургията.

Хирургията е изкуство и наука сама по себе си. Хирургията е наложителна в случите, в които лекарствата не могат да помогнат или помагат съвсем малко, а операцията може да излекува или подобри състоянието. Съществуват обаче ред заболявания, определяни като хирургически, в които с хомеопатия може да се помогне и да се избегне опрацията. Такива например са: септичен тонзилит, хемороиди, фисура на ануса, фистула, апендицит /освен гангренозен/, хроничен секрет от ухото, възли на гласните струни, полипи в носа и ушите, бъбречни и жлъчни камъни /с малък размер/, миома на матката с /малък размер/, кисти на яйчниците, брадавици, мазоли и др.

Какво е хомеопатитята?
Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, създаден от немския лекар Ханс-Кристиян Самуел Ханеман през 18 век. Принципът при хомеопатията е лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur). Това разбиране е известно като закон на подобието. На пациентите, които имат определени симптоми се дава в малки дози лекарство, което при здрави хора предизвиква симптоми, подобни на тяхното страдание. Например при реактиевн артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова в изключително малко количество. Известно е, че ако човек го ухапе пчела се получава розовочервен оток на мястото на ухапване. Затова може да се каже, че пчелната отрова оказва върху човека ефект, подобен на симптомите на реактивен артрит. Лекарствата се дават в изключително малки дози. Дозата на хомеопатичното лекарство обикновено е под една милионна част от милиграма. Затова сред лаиците “хомеопатичен” често е синоним на “минимален, много малък, нищожен”. Както се вижда, терминът означава нещо съвсем различно - “подобно страдание”.

При лечение с хомеопатични лекарства се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др.