3 начина за премaхне миомата без операция?

Ако са ви поставили тази диагноза, то вече знаете, че ми­о­ма­та е доб­ро­ка­чес­т­вен ту­мор, кой­то се раз­ви­ва от мус­кул­на­та об­вив­ка на мат­ка­та. Тя чес­то се по­я­вя­ва при же­ни от 30 до 55 го­ди­ни.

Не­за­ви­си­мо че е доб­ро­ка­чес­т­ве­но но­во­об­ра­зу­ва­ние и не пре­диз­вик­ва ни­как­ви на­ру­ше­ния в ор­га­низ­ма, ми­о­ма­та мо­же да ста­не при­чи­на за без­п­ло­дие. А и чес­то же­ни, ко­и­то заб­ре­ме­ня­ват, не мо­гат да из­но­сят бе­бе­то, за­що­то ту­мо­рът на­ру­ша­ва нор­мал­но­то кръ­вос­наб­дя­ва­не на пло­да и по­тис­ка нор­мал­ния рас­теж на мат­ка­та.

Повечето жени преди да пристъпят към оперативно отстраняване на миомата търсят други средства и начини, които да решат проблема им. С огромно желание да ви помогнем ви представяме 3 изпитани рецепти, но преди да приложите някоя от тях добре обмислете дали не сте алергични към някой от продуктите, как са ви са се отразявали предишни сходни лечения и най-важното ако чувствате дискомфорт от тяхното прилагане ги преустановете веднага.

Първата рецепта е мно­го ефи­кас­на, освен това е пре­по­ръч­ва­на от баба Ван­га.В про­дъл­же­ние на 15 дни три пъ­ти на ден се пие по ед­на ка­фе­на чаш­ка от­ва­ра от ко­но­пе­но се­ме.

Втората рецепта - всекид­нев­но в про­дъл­же­ние на по­ло­вин го­ди­на сут­рин на глад­но се при­е­ма по по­ло­вин ча­ша сок от кар­то­фи /картофите повишават температурата на тялото, имайте го в предвид/.

Трета рецепта с отлични отзиви - вечер преди лягане смесете равни количества мед и зехтин, напоете тампон направен от лигнин /оставете част от него да виси и да е удобно за вадене/ и го поставете във влагалището. Не бива да усещате никакъв дискомфорт като парене или щипене. На сутринта го махнете. Предупреждаваме ви, че е възможно да изпадат съсъреци и бистра течност. Процедурата се прави 5 дни. Важно е преди да започнете да сте убедени, че не сте алергични към мед.
Прочетете Цялата Статия...

Хомеопатия, за избягване на хирургически операции

Трябва да стане ясно, че хомеопатията не е против хирургията.

Хирургията е изкуство и наука сама по себе си. Хирургията е наложителна в случите, в които лекарствата не могат да помогнат или помагат съвсем малко, а операцията може да излекува или подобри състоянието. Съществуват обаче ред заболявания, определяни като хирургически, в които с хомеопатия може да се помогне и да се избегне опрацията. Такива например са: септичен тонзилит, хемороиди, фисура на ануса, фистула, апендицит /освен гангренозен/, хроничен секрет от ухото, възли на гласните струни, полипи в носа и ушите, бъбречни и жлъчни камъни /с малък размер/, миома на матката с /малък размер/, кисти на яйчниците, брадавици, мазоли и др.

Какво е хомеопатитята?
Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, създаден от немския лекар Ханс-Кристиян Самуел Ханеман през 18 век. Принципът при хомеопатията е лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur). Това разбиране е известно като закон на подобието. На пациентите, които имат определени симптоми се дава в малки дози лекарство, което при здрави хора предизвиква симптоми, подобни на тяхното страдание. Например при реактиевн артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова в изключително малко количество. Известно е, че ако човек го ухапе пчела се получава розовочервен оток на мястото на ухапване. Затова може да се каже, че пчелната отрова оказва върху човека ефект, подобен на симптомите на реактивен артрит. Лекарствата се дават в изключително малки дози. Дозата на хомеопатичното лекарство обикновено е под една милионна част от милиграма. Затова сред лаиците “хомеопатичен” често е синоним на “минимален, много малък, нищожен”. Както се вижда, терминът означава нещо съвсем различно - “подобно страдание”.

При лечение с хомеопатични лекарства се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др. Прочетете Цялата Статия...

Миома доброкачествен тумор на матката

Всяка четвърта жена страда от миома на матката. Най-често засегнати са бездетни жени над 35 години и преди менопаузата. Причината за заболяването не е известна, но се смята, че то е свързано с ненормална реакция на организма към хормона естроген. Той стимулира нараства-нето на фибромите, които по време на бременността могат да създадат проблеми, защото нивото на естроген в организма се повишава. Мастните клетки също произвеждат хормона и заради това пълните жени са предразположени към образуването на миома. Връзката с естрогена подсказва защо фибромите се свиват и изчезват след менопаузата, когато .нивото на хормона намалява, освен ако жената не е подложена на хормонозаместителна терапия. Хирургическа намеса за отстраняване на фиброма е необходима само ако симптомите са силно изразени и е невъзможно лечение по друг начин.
span class="fullpost">ПРОФИЛАКТИКА
Поддържайте теглото си в определени граници. Консумирайте умерени количества наситени мазнини и животински белтьчини и вместо тях предпочитайте растителни протеини и фибри. Подобен начин на хранене намалява нивото на естроген и предпазва от миома.
СТРАДАТЕ ЛИ ОТ ФИБРОМИОМА?
Заболяването се открива само при медицински преглед и ако няма симптоми, не е необходимо лечение.
Ако миомата нараства, тя може да ерозира лигавицата на матката и да причини обилна или продължителна менструация или кървене между два цикъла. Ако няколко месеца наред имате обилно менструално течение, съществува риск от анемия или чувство на постоянна умора, както и от появата на задух. Други възможни симптоми са:
• Силни спазми и тъпа болка по време на менструация или неприятно чувство за те-жест в кръста и ханша.
• Запек или чести позиви за уриниране (ако миомата притиска червата или пикочния мехур).
• Оскъдно менструално течение (голяма миома близо до шийката на матката може частично да я блокира).
• Болка по време на полов акт.
ЛЕЧЕНИЕ
Ароматерапия
• Лек масаж на корема успокоява болката и намалява напрежението. Пригответе смес, като разтворите в 1 супена лъжица масло от сладък бадем или студенопресована растителна мазнина по 4 капки масло от мускатен конски босилек и лавандула и 2 капки масло от маточина или българско розово масло.
• За да облекчите коремна болка или болка в гьрба, добавете в купа с гореща вода по 4 капки масло от мускатен конски босилек и майорана и 3 капки масло от благородна лайка. Използвайте сместа за топъл компрес върху болезненото място. Маслото от мускатен конски босилек не се препоръчва през първите 20 седмици на бременността.
Физическа активност: Ако миомата причинява болезнени спазми или обидно кървене по време на цикъл, вие сте непълноценни. Но упражнения през останалата част от месеца стимулират кръвообращението в матката и намаля-ват болката.
Билколечение
• При миома и проблемна менструация приемайте 2 пъти дневно чай от лечебен камшик, корен от трилиум, плодове от адамово дърво и листа от малина, или по 15 капки тинктура от тези билки, разтворени в малко вода. Може да добавяте към ястията си коприва, богата на витамин С и желязо, и да пиете 2 пъти дневно чай от коприва.
• При миома с обилна менструация и съсиреци приемайте 2 пъти дневно чай или по 15 капки тинктура от посочените вляво билки.
Билки при болезнени симптоми
Когато миомата причинява болезнена менструация, помага чай от обичничев каулофилум, листа от боровинка, кора от червена калина, листа от малина и див ямс
Подобряване на кръвообращението чрез хидротерапия
Ако страдате от миома, за да по-добрите циркулацията на кръвта в маточните стени, се потапяйте до ханша за 2-3 минути всяка сутрин във вана с хладка вода. Това облекчава състоянието.
Кога да потърсите медицинска помощ
• Чувствате се прекалено изтощена и слаба.
• Месечният ви цикъл е нередовен или ви създава проблеми.
Незабавно потърсете лекар, ако:
• Изпитвате необичайно силна болка.
лекар.бг
Прочетете Цялата Статия...

Бременност и миома на матката

Миомите на матката представляват 95% от всички доброкачествени генитални тумори. Същевременно при всяка четвърта жена, над 35 год., се откриват миоматозни промени. Макар и по-рядко, маточни миоми
се откриват и при жени в по-млада възраст. Затова бременност и миома на матката е много често съчетание. Влиянието на миомата върху бременността, както и влиянието на бременността върху миомата зависи на първо място от локализацията и големината на миомните възли.
Влияние на бременността върху миомата. Под влияние на хиперестрогенен хормонален фон на бременността кръвоснабдяването на миомните възли се засилва, фиброцитите и миоцитите в тях хиперплазират и възлите нарастват по обем. Това бързо нарастване може да доведе до следните усложнения:
- некроза на миоматозен възел. Настъпва когато кръвоснабдяването се окаже инсуфициентно за бързо нарастващ, най-често интрамурален възел. Проявява се с картина на остър корем и налага оперативно лечение. Това често води до преждевременно прекъсване на бременността.
- разкъсване на съдовете на капсулата на възела с хемоперитонеум, налагащ спешна лапаротомия.
- инкарцерация на матката в малкия таз. При бързо растящи възли в истмичната част матката се заклещва в костния пръстен на малкия таз, притискайки силно пикочния мехур и ректума. Това усложнение налага спешна хистеректомия.
Влияние на миомата върху бременността и раждането . Въпреки, че миомата е хормонозависим доброкачествен тумор и носителките му често имат абсолютна или релативна хиперестрогенемия, по правило наличието на миома не е абсолютна пречка за забременяване. Стерилите причиняват интрамуралните възли, които двустранно притискат интерстициалната част на тръбите, както и субмукозните възли, които са съпроводени с декубитални и некротични промени в ендометриума, причиняващи метрорагии. Съчетанието на миома на матката с ендометриоза, което е често, също води до стерилитет. При неголеми интрамурални и субсерозни възли бременността може да протече без абсолютно никакви усложнения. Спонтанни аборти и преждевремнни раждания се наблюдават при големи деформиращи и стесняващи маточната кухина възли, както и при субмукозни възли. В тази случаи извън бременност трябва да се направи миомектомия, за да се подобри прогнозата на евентуална следваща бременност. Миомните възли могат да смутят нормалната плацентация. Предлежанието и ниското разположение на плацентата са по-чести при жени с миома на матката. По същите причини по-чести са и патологичните предлежания на плода. При жени с големи интрамурални възли по-често настъпва преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане. Множеството миоматозни възли смущават контрактилната дейност на матката. Наблюдават се както първична, така и вторична родилна слабост в протрахиране на раждането. В редки случаи една цервикална миома може така да нарасне по време на бременността, че да застане като непреодолима пречка пред родилните пътища. В тези случаи се прави цезарово сечение и последваща хистеректомия.
Диагнозата на маточната миома по време на бременност се поставя въз основа на анамнезата, бимануалната палпация на матката и ехографското изследване. Бременните с миома спадат към групата бременни с висок риск и изскват специална диспансеризация и наблюдение в женската консултация.
Поведението при бременни с миома на матката е по принцип изчаквателно с готовност за спешно оперативно лечение при евентуално настъпили усложнения. Миомектомиите по време на бременност и в хода на цезарово сечение не се препоръчват, поради екстремното кръвонапълване на матката и опасност от постоперативни усложнения.


инвитробг.ком
Прочетете Цялата Статия...

Лечение на миома без скалпел

Миомата се окачествява като „ доброкачествен тумор” и често има наследствен произход. Ако навреме не се вземат мерки, миомният възел започва да расте, често достига големина, наричана условно „тримесечна бременност”, но не се ли вземат и тогава превантивни мерки, нараства до шестмесечна, та дори до осем-девет месечна бременност на големина, тогава вече е твърде късно. Когато е в лечим стадий, миомата може да се изхвърли от организма чрез определена детоксикация.
Какво всъщност представлява миомата?
От токсините, натрупвани чрез храносмилателната система и при невъзможност да се филтрират в черния дроб, те попадат в кръвта, натрупват се там с години. Но нашият организъм не търпи излишъци и започва да ги отделя от кръвоносната система, подобно на торбичка в матката. реклама
Този процес може да се прекъсне и жената да бъде излекувана, с прилаганата успешно тримесечна програма в кабинет „Био Дар”. Прочистването на организма има комплексен характер, лечението се осъществява чрез назначаване на индивидуална програма, провежда се в домашни условия успешно.
Едновременно се лекува нарушения метаболизъм, бялото течение, което често е свързано и с възпалителни процеси в яйчниците, стопяват се без диети и глад излишните 7-10 или 20-30 килограма, и така хронични проблеми, носени с години, се лекуват успешно с траен ефект. Защото се оказа, че причината е именно в неправилния начин на хранене, в смисъл, когато не се знае и не се спазва съответно, часовото хранене. Другата причина – наследствено предадено това заболяване от баба на внучка. Когато от неприродосъобразен начин на хранене и живот се предозират натрупаните в организма токсини, те постепенно разширяват черния дроб, не могат качествено да се прецедят и се инфилтрират в кръвта. Организмът има свойството да отделя част от замърсената, интоксикирана кръв и да я „складира” в новообразование, подобно на торбичка, в матката. Така все повече и повече токсините, заедно с мръсна кръв се натрупват като в балонче, като торбичка, тя се уголемява и расте. Лечението започва основно с прочистване на черния дроб и кръвта, и едновременно лечение на половата система.
Организмът се лекува като единна неделима и неделяема цялост. В края на лечението си Ангелина дойде в кабинета да благодари и сподели: „ Искам да кажа на жените – не губете време, не рискувайте с операция, тук ще ви помогнат. Заедно с излишните килограми се топят и миомните възли. Отказах цигарите и кафето успешно. Сега вече знам, че те са причина за много женски болести. Нервната ми система се успокои. Чувствам се прекрасно. Като новородена съм, щастлива, че бях спасена от специалистите на „Био Дар”.

аз-жената.ком
Прочетете Цялата Статия...

Миома - симптоми, лечение

Миомата е доброкачествен и най-често срещаният тумор на матката. Миомата е доброкачествен тумор,който се появява в мускулната тъкан на матката и може да се развива от външната или вътрешната страна на маточната кухина.От нея страда всяка четвърта жена във фертилна възраст. Миомата не е опасна за живота и може да бъде сравнително бързо преодоляна.Развитието на миомата започва от т.нар. възелчета в мускулната тъкан на матката, които могат да бъдат единични или няколко. Тяхното нарастване води до туморно образувание.
Какви са причините за появата на миома?

Причините за появата на миома на матката не са установени медицински. Има обаче установена връзка между това дали жената е раждала или не е за евентуалния риск за развитие на миома. Раждалите жени страдат по рядко от поява на миома от нераждалите. Може да се говори и за наследствен фактор при миомата.
За развитието и уголемяването на миомата ключова роля има женският хормон естроген. Колкото по-наситен е в женския организъм, толкова по-бързо и успешно се развива миомата. Именно затова след хормонално лечение или бременност може да се наблюдава поява на миома или нарастване на вече съществуваща такава. Поради същата причина след настъпването на менопаузата е почти невъзможно да се появи миома.

Какви са симптомите при наличие на миома?

Дълго време жената може да няма никакви оплаквания, дори и да има миома. Един от първите признаци е обилната менструация, която е по-засилена и продължителна от обикновено. Може да се появи дори кръвотечение извън периода на менструацията. Характерна е и специфична болка по време на полов акт или когато миомата е толкова нараснала, че притиска някои от останалите органи в близост до матката. Възможно е жената да чувства тежест и неразположение в корема. При по-слабите жени се наблюдава подуване в долната част на корема, което е предизвикано точно от нарастващата миома. Има случаи, в които миомата достига размери на плод в шестия месец и жената изглежда като бременна.

Как се лекува миомата?

Лечението на миомата може да е оперативно и неоперативно. В някои случаи миомата може да се8691_1.jpg появи и да изчезне от самосебе си и затова много лекари предпочитат да изчакат преди да предприемат по-сериозна крачка за отстраняването й.ъществува хормонален метод на лечение, с който изкуствено се притъпява концентрацията на женския хормон естроген. По този начин се спира уголемяването на миомата, а може дори и да изчезне. Този метод обаче предизвиква хормонални смущения при младата жена и може да се отрази зле на емоционалното и други сфери на физическото й състояние.

Оперативно лечение на миомата се налага, когато туморът е твърде нараснал и пречи на нормалното функциониране на останалите органи и на евентуална бременност на жената. Операция се изисква също и при опасност от модифициране на миомата в раково образование, което е изключително рядко срещано явление. Съвременните методи на операция са изключително щадящи и не засягат репродуктивната система на жената, а целят отстраняване само на миомата. В миналото се наблюдаваха операции, при които се отстраняваше цялата матка (хистеректомия ) и това лишаваше жената от възможност да има деца, като водеше след себе си до редица усложнения. Днес тези операции се налагат само при сериозни случаи, в които има опасност от регенериране на клетките в злокачествени или при които миомата е застанала на такова място, че е невъзможно безпрепятственото й отстраняване.

Най-често прилаганото е консервативното лечение, което се извършва с медикаменти и системно наблюдаване от гинеколог. То обаче не може да се приложи при всички случаи и не винаги дава резултат.

Миомата не е толкова опасна и може да се каже, че често се преекспонира фактът, че влияе на фертилността на жената. Запомнете - миомата е тумор, но не е рак. За да сте спокойни и в добро здраве, посещавайте редовно своя гинеколог, за да бъдат всички изменения открити навреме и да бъдат излекувани успешно.


здраве.розали.ком Прочетете Цялата Статия...

Спиралата "Мирена" намалява миомни възли

Много от жените, които искат едновременно да се предпазят от забременяване и да намалят дискомфорта по време на месечния си цикъл, могат да използват иновативната контрацептивна спирала „Мирена”. Тя се поставя от квалифициран специалист, а освен високата си степен на сигурност, помага да се избегнат и сериозни хирургични интервенции, съобщи д-р Снежана Топалова, акушеро-гинеколог в здравното заведение. Последните тестове показват, че използването на спиралата при голяма част от пациентите е довело както до балансиране на менструалния цикъл, така и до намаляване на миомните възли, добави тя. Резултатите от изследванията бяха представени в Севиля на Международния форум за ефективността на системата за контрацепция „Мирена”. На специализираната среща в испанския град бяха поканени и лекари от „Селена”. Според тях в научните доклади са били описани точно такива случаи – жени с малки миомни възли и обилни генитални кръвотечения с неизяснен произход, за които първоначално хистеректомията е била наложителна, но след употребата на спиралата при над 60% от тях оперативното отстраняване на матката е било избегнато.

Първоначално регистрирана в 122 държави, “Мирена” започва да се използва и като терапевтичен метод. Подходяща е за пациентки с т. нар. менорагия – обилно генитално кръвотечение. Научно доказано е, че от него страдат 30% от жените в света. В повечето случаи за тях терапиите с медикаменти са неуспешни, а понякога могат да доведат и до сериозни усложнения. След третия месец от поставяне на спиралата при 86% от пациентките с менорагия кръвозагубата значително намалява, а след една година то е минимално за 97% от жените.

Клиничните изпитвания на „Мирена” са правени в продължение на 3 години, като през това време са наблюдавани едва по 2 нежелани бременности на 1000 жени, каза д-р Топалова. Това е повече от 99% гаранция за сигурност и като резултат може да се сравни само с необратимата контрацепция (с хирургична намеса), добави тя. Предимството е, че веднага след отстраняване на спиралата, репродуктивните функции се възстановяват напълно.

“Мирена” намалява дискомфорта и болките в периода на менструация, както и честотата на тазовъзпалителните болести, които могат да доведат до стерилитет, уточняват акушеро-гинеколозите от СБАЛАГ “Селена”. Повлияват се и анемиите, съпътстващи обилните и продължителни кръвотечения.

Тестовете показват, че спиралата може да се използва без странични ефекти в продължение на 5 години, което е в пъти по-евтино от прилагането на комбинирана орална контрацепция - т.н. противозачатъчни таблетки. За разлика от останалите вътрематочни контрацепции, след поставяне „Мирена” освобождава хормона левоноргестрел. Т-образната й форма е подбрана с оглед формата на матката – вертикалното рамо представлява цилиндър, който съдържа хормона, а към долната му част са прикрепени две фини нишки.

Спиралите по принцип въздействат върху маточната лигавица, което намалява възможностите й за приемане на оплодена яйцеклетка. Чрез удебеляване на лигавицата в цервикалния канал, тя не позволява и проникване на сперма в матката. По този начин от забременяване у нас се предпазват 17,5% от жените, докато в Англия и Франция те са 30 на сто, обясниха лекарите в „Селена. Според тях той е препоръчителен за жени, при които лигавицата на матката (ендометриум) се разраства – след поставяне на вътрематочна контрацепция процесът прекъсва.

Използването на спирала задължително трябва да се консултира с лекар, защото има вероятност организмът да изхвърли външното тяло, каза д-р Топалова. Методът категорично не се препоръчва на млади жени, които не за забременявали, както и на дами в постменопауза с обратно развитие на матката, добави тя.


дамски-клуб.инфо.нет Прочетете Цялата Статия...

Лечението на миомата н е задължително оперативно

Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен – причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците. Влияние оказват и наследствени фактори

Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване. Някои автори смятат, че нераждането на деца води до “раждане” на миоми. Много често това заболяване се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем - а именно, шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че той е предраково състояние и нерядко води до безплодие. Ето защо лечението и на двете заболявания се извършва с медикаменти, близки по своята химична структура. Напоследък се приема, че някои генетични предразположености и гени могат да са свързани с възникването на миома и особено ендометриоза. Говоря за гени като BRCA1 и BRCA2. Това са първите данни и въпреки всичко тази информация може да доведе до подобряване на диагностиката и лечението.

Миоматозните възли са няколко вида, в зависимост от това къде са се появили. Те могат да са по повърхността на матката, в дълбочина на тялото й или в кухината й. Възможно е да се наблюдава съчетание и на трите вида. Внимание:
• Около 20 на сто от жените развиват миома около 40-годишна възраст.
• Около 5 на сто от жените с миома имат проблеми с уринирането.
• Смята се, че при 80 на сто от случаите миомата може да се повлияе от консервативно лечение, без операция.
• Жената може да има миома и да не се налага операция. Тя се прави, когато туморът се уголеми и по размери достигне 3-месечна бременност.

КОГА СЕ НАЛАГА ХИРУРГИЧНА НАМЕСА?
Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно абразио.Симптомите при наличие на миоматозен възел са следните:
• миомата причинява често обилни кръвотечения, които не се повлияват от консервативно лечение;
• болки ниско в корема и кръста;
• умора;
• задух;
• дори сърдечни оплаквания.

Понякога в малък процент може да се стигне до саркоматозно израждане. При млади жени води до безплодие и често до анемия поради обилните кръвотечения, до инвалидизиране и невъзможност за работа.

Лечението обикновено се състои в прилагане на кръвоспupaщи и хормонални препарати. Понякога се предписват и противозачатъчни таблетки с кръвоспираща цел. Често наличието на миома се открива случайно при профилактичен преглед.

За измерване големината на тумора се прави ехография, лапароскопия и сепарирано абразио (кюртаж), за да се установи дали има предракови клетки и да се отхвърли вероятността за карцином на ендометриума. Жените, на които са открити миоматозни възли, се подлагат на периодични гинекологични прегледи, за да се следи развитието им. В миналото миомата се оперираше задължително, като се премахваха възлите или много често и цялата матка. Сега се смята, че почти при 90 на сто от случаите може да се избегне операцията и миомата да се лекува по други методи.

КАКВО ВКЛЮЧВА МОДЕРНОТО ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ
Модерното хирургично лечение включва хистероскопска резекция (отстраняване) на възлите вътре в кухината на матката, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят.

При по-възрастните с резектоскопа се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката. Тези възли, които не могат да се “стопят” чрез хормонално лечение, се изрязват чрез хистероскопия и специална ендоскопска техника, като престоят в болница е само един ден.

Сега намират приложение нови медикаменти, наричани Gonadotropin Releasing Hormone - агонисти, които на практика “стопяват” миоматозните възли и правят забременяването при млади жени възможно. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. А при жени преди менопауза могат да доведат до постепенно навлизане в нея, да се избегне операцията и необходимостта от отстраняване на генитални органи като матка, тръби и яйчници. Медикаментите са инжекционни и се прилагат най-малко веднъж на месеца. При неповлияване от медикаментозното лечение и при силно нарастване на миомата, се пристъпва към хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците, особено когато жената е над 40-годишна възраст и при редовни оплаквания.

При пациентки, наближаващи или навлезли в климакса, някои автори препоръчват лъчелечение, което води до стопяване и спиране на кървенето и подпомага обратното развитие на миомата.

Но напоследък се предписват нови препарати - така наречените ГТРХ-агонисти, които също намират добро приложение при лечението на ендометриоза (шоколадови кисти).


лекар.бг Прочетете Цялата Статия...

Десет истини за миома на матката

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.

3. Една миома никога не е сама.

4. Да имаш миома е по-скоро правило, отколкото изключение.

5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.

8. Миомата влошава качеството на живота.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.


Това са нашите десет истини за маточните миоми. Ще ги развием една по една.

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.
Миомата представлява мускулна тъкан, която нараства безконтролно. Тъкан, която нараства безконтролно, покрива изискването да бъде наречена тумор. В случая на миомата, този тумор

* е напълно доброкачествен (расте бавно, не разрушава съседните тъкани и органи, не дава метастази)
* образува добре обособени, плътни възли (такива тумори се наричат “солидни”, с което ги отличаваме от кистичните тумори – образувания, изпълнени с течност).

Маточната стена е изградена от мускулна тъкан. Миомите при човека се развиват най-често в матката, но има миоми на стомаха, пикочния мехур, скелетната мускулатура – изобщо навсякъде, където нормално съществува мускул. Точното название на миомите, възникнали от гладки мускулни влакна (каквито са мускулните влакна на матката) е лейомиома. Ако търсите информация за маточните миоми в англоезични източници, най-сигурно ще я намерите с ключова дума “фиброид” (uterine fibroids). Във френскоезични източници най-сигурната ключова дума е “фибром” (fibromes utérins). Това са стари, по същество неправилни названия на миомите, но те все още са запазили гражданственост.
Маточният мускул може да даде начало и на злокачествен тумор, наречен саркома (по-точно: миосаркома, а още по-точно: лейомиосаркома). За разлика от миомата, маточната саркома е опасно за живота и доста рядко заболяване. Доказано е, че възникване на саркома в маточните миоми става толкова често (толкова рядко), колкото и в незасегнатия от миоми маточен мускул. Това означава, че рискът от развитие на саркома е един и същ в маточните миоми и в нормалната матка. С други думи, присъствието на миома не предразполага към развитие на саркома.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.
Не е съвсем ясно защо в един момент част от мускулната тъкан се превръща в миома. В замяна на това е сигурно, че женските полови хормони естрогени стимулират растежа на маточните миоми. Техният растеж е зависим от продукцията на естрогени в организма. Миомните възли нарастват под влияние на естрогените (което е особено изразено по време на бременност) и намаляват размерите си след настъпване на менопауза, когато естественото производство на естрогени спада стръмно.
Женските полови хормони гестагени (към които спада естественият продукт прогестерон и редица синтетични препарати) по принцип са антагонисти на естрогените. Преди много години това е подтикнало гинеколозите да предписват гестагени за лечение на миомите. Подходът изглежда логичен, но само на теория. Практиката е категорична, че приемът на гестагени не предизвиква обратно развитие на маточните миоми и съвременната гинекология не губи времето на пациентките с подобни опити за излекуване, предварително осъдени на неуспех.
Фармацевтичната индустрия бълва все по-нови и по-нови продукти. Такъв продукт са модулаторите на естрогенните рецептори – мощни антиестрогенни лекарства, които не са гестагени. За съжаление, тези лекарства имат антиестрогенни свойства по отношение на маточната лигавица и млечната жлеза, но не и по отношение на маточния мускул. Това ги прави неприложими за лечение на миомите.
Съществува едно съвременно лекарство, което със сигурност повлиява благоприятно миомите. Това е вещество, нормално произвеждано в главния мозък и регулиращо дейността на хипофизата. В аптечната мрежа се намира под названия Золадекс, Диферелин и др. С помощта на лекарства от тази група в женския организъм се предизвиква състояние, идентично с менопаузата. Това състояние трае 3-4 месеца. През този период миомите реагират така, както биха реагирали с напредване на възрастта – смаляват се, могат дори да станат незабележими. Но зачатъкът на миомните възли никога не изчезва напълно. Ако смалените от лекарството възли не бъдат отстранени оперативно, след известно време (1-2 години) те отново достигат предишния си размер и продължават да растат.

3. Една миома никога не е сама.
В по-голям процент от жените, носителки на маточни миоми, възлите са повече от един. Броят им обикновено е 3-5, но може да достигне 20 и повече. В такива случаи не говорим за “миома на матката”, а за “миоматозна матка”. Гинекологът твърде често не определя големината на отделните възли, а общата големина на миоматозната матка. Обикновено за сравнение се използва нарастването на матката по време на бременност – казваме, че миоматозната матка е голяма колкото бременност във втория месец, в третия, четвъртия и т.н.
Дори когато гинекологичният преглед установи един-единствен миомен възел, в матката със сигурност има още някое и друго малко възелче – понякога видимо с просто око, понякога под формата на микроскопичен зачатък. Това е важно да се знае от жените, които се подлагат на хирургично отстраняване на един или повече миомни възли. Ако такава жена е достатъчно млада, т.е. ако яйчниците й достатъчно дълго време ще продължават да произвеждат естрогени, появата на нови миомни възли (развиващи се от микроскопичните зачатъци) е гарантирана.

4. Да имаш миома (миоми) е по-скоро правило, отколкото изключение.
Миоми се установяват в 25-50 % от жените на възраст между 30 и 40 години и още по-често при по-възрастните жени. Миоми се доказват в 80 % от оперативно отстранените матки, независимо каква е била причината за операция. Тази изключително висока честота ни обърква, когато търсим отговор на и бездруго сложния философски въпрос: каква е разликата между “здрав орган” и “болен орган”? Отговорът “Здравият орган се намира в състояние, срещано при повечето хора” се оказва неверен, доколкото в определена възраст жените с миоми са по-многобройни от жените без миоми. При това, повечето жени с миоми се чувстват – и реално са – напълно здрави и пълноценни човешки същества.

5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.
Ако растежът на миомни възли протичаше без усложнения, маточните миоми надали биха заслужавали да се нарекат болест. Уви, миомите са в състояние да дадат толкова много и толкова разнообразни усложнения, че не ни е възможно да опишем всички от тях тук и сега.
Прекаленото нарастване на миомите само по себе си е усложнение. Уголемената и понякога деформирана до уродливост матка представлява чуждо тяло, неканен гост в организма на болната жена. Тя тежи, издува корема, притиска съседни органи (влагалище, черва, пикочен мехур, пикочни пътища, кръвоносни съдове) и им пречи да функционират нормално. Самата матка се оказва променена до такава степен, че не може да се справя със собствените си функции – циклично поддържане на готовност за износване на бременността.
Местонахождението на миомните възли е безспорна предпоставка за поява или липса на усложнения. В зависимост от посоката на растеж различаваме три основни типа миоми:

* Възелът расте в посока към коремната кухина (субсерозна миома). Тази посока на растеж е най-бедна на усложнения, защото пред растящия възел има много свободно пространство – растейки, той не пречи на никого. Понякога връзката между възела и матката може да представлява тънко тъканно мостче (миома на краче). Миомите на краче предизвикват усложнения само по изключение, но гинеколозите обичат да отстраняват такива миоми, защото операцията е извънредно лесна. Отстраняването на миома на краче е любима операция на гинеколозите-лапароскописти, особено в частния сектор.
* Възелът расте в дълбочина на маточната мускулатура (интрамурална миома). Тези миоми причиняват общо увеличение на матката, което от своя страна води до въздействие върху съседни органи. Освен това, при тях най-силно се проявява ефектът от заместване на истинския маточен мускул с туморна мускулна тъкан. Туморната мускулна тъкан е лишена от способността да се съкращава, т.е. да изпълнява ролята, отредена на мускулната тъкан в организма. Богатата на туморна тъкан матка губи своята функционална годност.
* Възелът расте в посока към маточната кухина (субмукозна миома). Тези миоми са най-склонни да предизвикват усложнения. Често те правят това дори когато размерът им не надвишава 1-2 сантиметра. Разположена непосредствено под маточната лигавица, субмукозната миома е царицата на неправилните маточни кръвотечения. Предизвиканите от субмукозни миоми кръвотечения не се поддават на друго лечение, освен отстраняване на възела (възелчето). В редица случаи това е технически невъзможно и се налага отстраняване на цялата матка. Когато субмукозната миома е на краче, матката я възприема като чуждо тяло и се опитва да я изтласка навън, да я „роди”. Такива миоми се наричат „раждащи се миоми”. Отстраняването им става през влагалището и не представлява кой знае колко сложна или травматична манипулация.

Известни са и други варианти на местонахождение и посока на растеж на миомите. Няма да се спираме на тях, поради сравнително ниската им честота.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.
Най-честият повод за гинекологичен преглед на жена с миома са различни по времетраене, поява и количество неправилни маточни кръвотечения. Те варират от продължителна менструация до обилни кръвоизливи по време на менструация или кръвоизливи извън менструация. В повечето случаи такива маточни кръвотечения водят до развитие на анемия.
До 1998 година Военномедицинската академия в София не разполагаше с гинекологична клиника. Една от промените, които бяха отчетени след разкриването на нашата клиника бе повишеният брой трайно излекувани жени, постъпили във ВМА с диагноза хронична желязодефицитна анемия. Хроничните анемии при жената често се дължат на повтарящи се неправилни маточни кръвотечения, причинени от миоми. Оперативното лечение на миомите води и до излекуване на анемията.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.
Една жена забременява, когато

* настъпи оплождане на яйцеклетка – нормално това става в маточната тръба
* оплодената яйцеклетка стигне до маточната кухина и се засели там.

Сперматозоидите на здравия мъж са заредени с енергия и с лекота преодоляват всякакви завои и други препятствия по пътя си към яйцеклетката. Дори доста деформираната от миомни възли матка не се оказва пречка за оплождането. Малко по-различно стоят нещата със заселването на оплодената яйцеклетка. Една миома, най-вече субмукозна (разположена непосредствено под маточната лигавица) е в състояние да компрометира нормалното проникване на оплодената яйцеклетка в лигавицата. Резултатът е безплодие, но не поради невъзможност за зачеване, а поради изхвърляне на зародиша в най-ранните фази на развитието му (ранен спонтанен аборт, който често се възприема от самата жена като закъсняла менструация).
Веднъж заселен в матката, зародишът започва да се развива. Миомите могат да попречат на това развитие – не толкова с обема си, колкото със своето местоположение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при онези миоми, които деформират маточната кухина. Ако миомата е разположена далеч от маточната кухина, възелът има възможност да расте, без да пречи на растежа на бебето.
Току-що споменахме, че по време на бременост миомните възли имат свойството да растат. Уголемяването им е по-интензивно, отколкото в отсъствие на бременност и се дължи на променените хормонални нива в организма на бременната.
Освен стимул за нарастване на миомите, бременността представлява и риск за нарушаване на тяхното кръвоснабдяване. Тъканта на миоми с нарушено кръвоснабдяване загива, както загива сърдечният мускул при запушване на коронарна артерия, т.е. получава се нещо като инфаркт на миомата. Състоянието е известно като “некроза на миомен възел”. Некротичните миоми по правило предизвикват коремна болка, а понякога стават причина за толкова тежки нарушения, че говорим за настъпване на „коремна драма” или “остър хирургичен корем”. Острият хирургичен корем налага спешна операция. Все пак, спешната операция е по-скоро изключение, а не правило при лечението на некротични миоми по време на бременност.
Миомите могат да се отразят на раждането по два основни механизма. Първият от тях отново е свързан с местоположението на възела. Ако миомата е разположена ниско, към маточната шийка, тя може да се окаже пречка за минаването на плода през естествените родови пътища. Такива миоми често стават причина за избор на цезарово сечение като единствено възможен начин бебето да се роди. Вторият механизъм е свързан с броя на миомните възли. Ако те са многобройни, присъствието им в матката нарушава нормалното свиване и разпускане на маточния мускул. Доколкото това свиване и разпускане е основният двигател на раждането, жените с множество миоми често развиват така наречената “родова слабост”. Нарушената способност на маточния мускул да се свива и разпуска представлява сериозен риск и след раждане на бебето, когато матката трябва да принуди плацентата да се отлепи от нея и да я напусне. Множеството миоми стават причина за усложнения при отлепянето и раждането на плацентата. Тези усложнения могат да бъдат твърде тежки, свързани със значителна кръвозагуба и риск за живота на родилката.

8. Миомата влошава качеството на живота.
Здравата жена, чийто резултат от последната цитонамазка е отрицателен, подлежи на профилактичен гинекологичен преглед веднъж на 2-3 години. Такъв интервал е поносим. По-кратък интервал може да стане досаден.
Вече казахме, че миомата се превръща в злокачествен тумор извънредно рядко – толкова, колкото и нормалният маточен мускул. От друга страна, никой не може да бъде абсолютно сигурен дали едно малко възелче, открито в матката, е миома или саркома. Сигурност в това отношение има едва тогава, когато се уверим, че възелчето не нараства прекалено бързо. Бързият растеж е свойство на злокачествените тумори, доброкачествените тумори растат бавно. Миомите, които не подлежат на оперативно премахване, подлежат на клинично и ехографско проследяване на всеки 6-12 месеца – за да сме сигурни, че не растат с темпа на злокачествените си аналози. Самият факт, че една жена трябва да се явява на гинекологичен преглед по 1-2 пъти годишно, за да се увери, че не страда от злокачествено заболяване, не може да не наруши душевния й комфорт.
Още по-драстично е нарушен душевния комфорт на жена, която страда от неправилни маточни кръвотечения. Забележете, че не говорим за чисто физическите параметри на страданието й – от необходимостта постоянно да е запасена с хигиенни пособия до клиничните симптоми на хроничната анемия. Тук става дума за нарушен душевен комфорт: пониженото самочувствие, изнервящото очакване кървенето да започне или да спре, унизителните случаи на отказ в последния момент от служебно или развлекателно пътуване, разочарованието от пропусната възможност за романтично преживяване. Все неща, свързани с качеството на живота.
Миомите (по-точно -- техните усложнения) не съкращават живота на жената, но го правят по-некачествен.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.
Този не особено духовит афоризъм на всичко отгоре не е и верен.
Първо, миомите изобщо не подминават жените с едно-две и повече деца. Ако една раждала жена е повярвала, че боледува от всичко друго, но не и от миома, тя може години наред да опитва лечение на неправилните си маточни кръвотечения с различни хапчета, докато накрая се окаже, че операцията ще сложи веднъж завинаги край на страданията й.
Понякога въпросният афоризъм се интерпретира малко по-различно. Жена между 40 и 50 години е решила, че вече не може да забременява. Менструацията й става нередовна, започва да прескача. Чувства тяжест в долната част на корема си, понякога й се струва, че опипва нещо плътно. Жената си казва: “Вече не мога да раждам деца, значи съм развила миома”. Няма съществени оплаквания и отлага посещението си при гинеколог. Когато най-сетне се накани да отиде на преглед се оказва, че е с напреднала бременност. Освен внучета, предстои й да гледа собствено детенце.
Второ, нераждали жени също могат да развият миома. На такива жени гинекологът трябва да предложи и проведе лечение, което максимално да съхрани детеродната им способност. Тази задача понякога не е лесна и изисква специална професионална квалификация. Понякога, за съжаление, задачата се оказва неизпълнима – но такива случаи са извънредно редки.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.
Според статистиките, по света най-честа причина за оперативно отстраняване на матката е наличието на миома (миоми). Отстраняването на матката безспорно представлява окончателно излекуване на маточните миоми, но не можем да го препоръчаме като универсален лечебен метод. Всяка жена с миоми на матката е отделен, уникален случай, който изисква отделен, уникален подход. За илюстрация ще представим примери за няколко коренно различни – и все правилни – лечебни тактики, възприемани при една и съща диагноза (маточни миоми).
Първи пример: Жена на 45 години. Множество миомни възли са уголемили матката й до размер на пет-шестмесечна бременност. Няма нито неправилни маточни кръвотечения, нито други гинекологични оплаквания. В случая самата големина на матката е достатъчно основание да предложим оперативното й отстраняване. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним.
Втори пример: Жена на 51 години. Оплаква се от умерено изразени маточни кръвотечения. Засега няма анемия. Ехографията открива два миомни възела (с диаметър 2 и 5 сантиметра), по-малкият е сравнително близо до маточната кухина. В този случай не е сигурно дали кръвотеченията са предизвикани от миомите или са възрастово обусловени. Можем да опитаме хормонално лечение с гестагени. Те няма да намалят обема на миомите, но могат да нормализират кръвозагубата. Ако това стане до 2-3 месеца, миомните възли остават обект на проследяване. При тази жена имаме основания да очакваме менопауза в близко бъдеще. Менопаузата твърде вероятно ще свали от дневния й ред проблема “маточни миоми”.
Трети пример: Жена на 40 години, с две раждания, без гинекологични оплаквания. При профилактичен преглед е открита маточна миома с диаметър 3-4 сантиметра. Тук препоръчваме проследяване на миомата (ехографско измерване веднъж годишно), без никакво лечение.
Четвърти пример: Жена на 32 години, нераждала, без гинекологични оплаквания. Налице е субсерозен миомен възел с диаметър 9 сантиметра. На тази пациентка предлагаме оперативно отстраняване на миомния възел. Не се налага отстраняване на матката и яйчниците.
Пети пример: Жена на 28 години, нераждала. Страда от неправилни маточни кръвотечения. В матката се установяват няколко миомни възли, които я уголемяват до размер на петмесечна бременност. На тази пациентка ще предложим лечебен курс със Золадекс или Диферелин, последван от операция за отстраняване на всички видими възли. Освен това, ще я посъветваме да забременее в близките 1-2 години. Ако отложи репродуктивните си планове за по-късно, в матката й твърде вероятно ще се образуват нови миоми.
Шести пример: Жена на 40 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които са довели до анемия. Матката й е уголемена колкото четиримесечна бременност, за сметка на множество миомни възли, част от които деформират маточната кухина. Предлагаме оперативно отстраняване на матката. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним.
Седми пример: Жена на 35 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които не се повлияват от хормонално лечение и са довели до анемия. Гинекологичният преглед открива едно единствено изменение – малък (2 сантиметра) миомен възел, разположен субмукозно. При този случай е уместно да се направи опит за отстраняване на възела чрез специално конструиран за целта хистероскоп. Ако това е невъзможно, остава един-единствен изход – оперативно отстраняване на матката.

В заключение – не подценявайте наличието на миома във вашия организъм , не чакайте тя да придобие гигантски размери и едва тогава да се решите да легнете на операционната маса. Това усложнява технически операцията, а на Вас може да причини различни физически, психически и социални неблагополучия.


коог-вма.ком Прочетете Цялата Статия...

Симптоми за миома на матката

Симптомите, с които се проявява заболяването, са доста разнообразни. Най-често това се определя от вида, големината и броя на миомните възли.

Въпреки различията най-честите симптомите са:
* кръвотечение - обикновено възниква анормално кръвотечение, което се различава от ментруалното. То е или под формата на метрорагия - кръвотечение извън периода на нормалната менструация, или е под формата на хиперменорея - засилено менструално кръвотечение, често протичащо с наличие на съсиреци в отделената кръв. Типът и тежестта на кръвотечението са свързани най-вече с разположението на миомните възли, като най-склонни да дават този симптом са субмукозните. * Обикновено жените с подобни оплаквания се чувстват изтощени поради значителната кръвозагуба и съответно развитието на анемия и са по-склонни към инфекции.

* чувство на притискане - най-често това се наблюдава при големи миомни възли, които изпълват значителна част от маточната кухина или растейки извънматочно, притискат различни органи. Усеща се чувство на пълнота и теглене в долните отдели на корема, съпроводено с тежест. Често този симптом се последва от появата на болки. Макар и рядко големият миомен възел може да бъде сбъркан с бременност поради сравнително бързо нарастващия си размер.

* болка - когато миомният възел е в процес на растеж, обикновено болката има спастичен характер, дължащ се на маточните контракции. В други случай болката е неопределена и нерядко се спуска към задната част на бедрата. Понякога като ранен симптом може да е появата на болки по време на полов контакт.

* смущения в уринирането - наблюдава се често уриниране по малко поради притискането на пикочния мехур от нарастналата матка

* смущения във дефекацията - най-често настъпва констипация поради притискането на дебелото черво от уголемената матка

* стерилитет - настъпва в около 2-10%
* спонтанни аборти - честотата им е по-голяма при жени с миомни възли поради стеснената маточна кухина и променената маточна лигавица

Въпреки изброените симптоми не бива да се забравя, че често заболяването протича асимптомно и става обект на диагностициране напълно случайно или в хода на други изследвания.


пулс.бг Прочетете Цялата Статия...

Какво предизвиква появата на миомата?

Причините, които водят до възникването на това заболяване, все още са неясни.

Това, което се знае със сигурност е, че миомата е хормоночувствителен тумор. За неговия растеж от изключително значение са естрогените, рецептори за които има в изобилие в миометриума. Тези хормони обаче сами по себе си не са в състояние да доведат до появата на миомен възел. Т.е. естрогените единствено контролират растежа и развитието на доброкачествения тумор, но нямат отношение към неговото възникване. Най-често миомата нараства при естрогенна терапия и по време на бременност, а намалява с настъпването на менопаузата, като има данни и за пълното и изчезване постменопаузално. Това показва, че докато ворганизма на жената има достатъчно количество естрогени, миомният възел има всички предпостваки да расте, макар и бавно.

Фактори, за които се смята, че имат отношение към възникването на заболяването, са:

* затлъстяването
* хипертонията
* мастопатията

Освен това често се наблюдава комбинирането на миомата с ендометриоза (състояние, при което се наблюдава появата на маточна лигавица извън рамките на матката), поликистоза на яйчниците и хиперплазия на ендометриума (увеличено количество на маточната лигавица).

Обсъжда се съществуването и на фамилна обремененост, свързана със заболяването.

Не на последно място се изтъква и расовата принадлежност като фактор за появата на миомата - афроамериканките имат много по-голяма склоност към развиване на заболяването, като причините затова все още са неясни.

Нови изследвания подозират прогестерона и прогестините като евентуален фактор, водещ до появата и растежа на миомата и дават нови надежди към лечението на заболяването. Все още обаче резултатите са в процес на изучаване и допълнително изследване.


пулс.бг Прочетете Цялата Статия...

Какви миомни възли възникват най-често?

Всичко миоми започват като малки възелчета в мускулната тъкан на матката. Разделянето на миомните възли има значение за диагностиката и лечението, като то може да стане в зависимост от различни критерии.

По отношение на размерите им разнообразието е голямо - те могат да бъдат колкото главичката на карфица или пък така да разширяват матката, че да симулират 6- или7- месечна бременност.

Освен това може да се наблюдава само един подобен възел или група от малки възли, които да бъдат разположени в различни области в матката.

В зависимост от посоката им на растеж се оформят средните три групи възли, които имат важно диагностично значение:

* субсерозни - обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум
* интрамурални - те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
* субмукозни - тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт

Сравнително нерядко субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче - това са т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица тъкан.

пулс.бг Прочетете Цялата Статия...

Какво представлява миомата?

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в мускулната тъкан на матката (миометриум), най-често в областта на нейното тяло. Заболяването се открива при 20% от жените на възраст между 20-35 години, като честотата му се повишава с възрастта. Така при жени на възраст над 40 години миомата се среща в около 40% от случаите, но с настъпването на менопаузата откриването и е рядкост. Забелязва се известна зависимост на състоянието и с това дали жената е раждала или не - обикновено нераждалите страдат по-често от появата на миомни възли в сравнение с раждалите жени.

Матката представлява кух мускулест орган, който е изграден от три слоя - ендометриум, миометриум и периметриум.

Ендометриумът съставлява лигавицата на органа, която търпи циклични промени в хода на ментруацията.

Миометриумът включва множеството гладкомускулни снопчета, които оформят основната част на матката. Сред тях често се разполагат и единични еластични и фиброзни влакна, които са по-силно представени в маточната шийка. Именно описаните мускулни влакна дават началото на развиващата се миома.

Най-отвън матката е покрита с тънка серозна ципа, наречена перитонеум.


пулс.бг Прочетете Цялата Статия...