Лечението на миомата н е задължително оперативно

Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен – причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците. Влияние оказват и наследствени фактори

Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване. Някои автори смятат, че нераждането на деца води до “раждане” на миоми. Много често това заболяване се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем - а именно, шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че той е предраково състояние и нерядко води до безплодие. Ето защо лечението и на двете заболявания се извършва с медикаменти, близки по своята химична структура. Напоследък се приема, че някои генетични предразположености и гени могат да са свързани с възникването на миома и особено ендометриоза. Говоря за гени като BRCA1 и BRCA2. Това са първите данни и въпреки всичко тази информация може да доведе до подобряване на диагностиката и лечението.

Миоматозните възли са няколко вида, в зависимост от това къде са се появили. Те могат да са по повърхността на матката, в дълбочина на тялото й или в кухината й. Възможно е да се наблюдава съчетание и на трите вида. Внимание:
• Около 20 на сто от жените развиват миома около 40-годишна възраст.
• Около 5 на сто от жените с миома имат проблеми с уринирането.
• Смята се, че при 80 на сто от случаите миомата може да се повлияе от консервативно лечение, без операция.
• Жената може да има миома и да не се налага операция. Тя се прави, когато туморът се уголеми и по размери достигне 3-месечна бременност.

КОГА СЕ НАЛАГА ХИРУРГИЧНА НАМЕСА?
Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно абразио.Симптомите при наличие на миоматозен възел са следните:
• миомата причинява често обилни кръвотечения, които не се повлияват от консервативно лечение;
• болки ниско в корема и кръста;
• умора;
• задух;
• дори сърдечни оплаквания.

Понякога в малък процент може да се стигне до саркоматозно израждане. При млади жени води до безплодие и често до анемия поради обилните кръвотечения, до инвалидизиране и невъзможност за работа.

Лечението обикновено се състои в прилагане на кръвоспupaщи и хормонални препарати. Понякога се предписват и противозачатъчни таблетки с кръвоспираща цел. Често наличието на миома се открива случайно при профилактичен преглед.

За измерване големината на тумора се прави ехография, лапароскопия и сепарирано абразио (кюртаж), за да се установи дали има предракови клетки и да се отхвърли вероятността за карцином на ендометриума. Жените, на които са открити миоматозни възли, се подлагат на периодични гинекологични прегледи, за да се следи развитието им. В миналото миомата се оперираше задължително, като се премахваха възлите или много често и цялата матка. Сега се смята, че почти при 90 на сто от случаите може да се избегне операцията и миомата да се лекува по други методи.

КАКВО ВКЛЮЧВА МОДЕРНОТО ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ
Модерното хирургично лечение включва хистероскопска резекция (отстраняване) на възлите вътре в кухината на матката, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят.

При по-възрастните с резектоскопа се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката. Тези възли, които не могат да се “стопят” чрез хормонално лечение, се изрязват чрез хистероскопия и специална ендоскопска техника, като престоят в болница е само един ден.

Сега намират приложение нови медикаменти, наричани Gonadotropin Releasing Hormone - агонисти, които на практика “стопяват” миоматозните възли и правят забременяването при млади жени възможно. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. А при жени преди менопауза могат да доведат до постепенно навлизане в нея, да се избегне операцията и необходимостта от отстраняване на генитални органи като матка, тръби и яйчници. Медикаментите са инжекционни и се прилагат най-малко веднъж на месеца. При неповлияване от медикаментозното лечение и при силно нарастване на миомата, се пристъпва към хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците, особено когато жената е над 40-годишна възраст и при редовни оплаквания.

При пациентки, наближаващи или навлезли в климакса, някои автори препоръчват лъчелечение, което води до стопяване и спиране на кървенето и подпомага обратното развитие на миомата.

Но напоследък се предписват нови препарати - така наречените ГТРХ-агонисти, които също намират добро приложение при лечението на ендометриоза (шоколадови кисти).


лекар.бг