Хормони предизвикват мастопатията

Мастопатията е най-разпространеното заболяване на млечните жлези при жените.

Според данни от наскоро проведени проучвания 43% от жените установяват, че при тях са налице симптоми, характерни за мастопатията. Честотата на това заболяване достига своя връх към средата на петото десетилетие от живота на жената, след което разпространението му намалява. Ето защо може да се твърди, че мастопатията е в пряка взаимовръзка с хормоналните промени в женския организъм. Според определението на Световната здравна организация мастопатията е фиброзно-кистозно заболяване на млечната жлеза, свързано с редица промени в структурата й. Млечната жлеза е крайно чувствителна към въздействието на хормоните, произвеждани от яйчниците, от хипофизата, а също и от други еднокринни органи. Състоянието й се влияе дори от това, колко редовен е половият живот на жената, от сексуалната й задоволеност и от емоционалното й състояние. Ако нещо от гореизброения "списък" "не се понрави" на млечната жлеза, в нея настъпват промени, водещи до нарушаване на структурата й. Млечната жлеза се състои от паренхим - жлези, произвеждащи млечната секреция; от строма - съединителна тъкан, разделяща жлезата на дялчета; и от мастна тъкан, в която се намират както жлезите, така и съединителната тъкан.

При мастопатията се променя жлезната и съединителната тъкан, което води до уплътнения в млечните жлези и до поява на болка (най-често в предменструалния период). Възможно е да има и периодично увеличаване на обема на млечните жлези. Понякога може да се наблюдава секреция от зърната. Ако разрастването на тъканите на млечните жлези е ограничено (образуване на единични възли) или ако са налице единични кисти, то в тези случаи се касае за възлова или за огнищна мастопатия. Когато обаче в болестния процес е въвлечена цялата жлезиста или цялата съединителна тъкан, то тогава се говори за дифузна мастопатия. При нея млечната жлеза наподобява торба, пълно с малки топчета, в която се напипват плътни образувания. Различава се и особена форма на мастопатия, за която е характерно цикличното увеличаване на млечните жлези поради венозен застой и оточност. В тези случаи млечните жлези могат да увеличат обема си с 15-20%. Напълно неоснователни са притесненията на жените с мастопатия, че страдат от рак. Има обаче известен риск от раково израждане на променените от мастопатията тъкани.

Ето защо с профилактична цел жената с мастопатия трябва да посещава редовно своя гинеколог. Той ще реши какви изследвания са необходими за доуточняване на здравословното състояние и дали се налага хирургично лечение. При мастопатия с преобладаващ кистозен компонент се провежда пункционна биопсия, с помощта на която се взема тъкан за изследване. При липса на изменения в епителните тъкани се предпочита нехирургично лечение. Изкуственото прекъсване на бременността не носи нищо добро за женския организъм (особено ако абортът не е по медицински показания). При наличие на мастопатия предизвиканите от него нарушения в дейността на яйчниците водят до допълнителни промени във функциите и в структурата на млечните жлези, които до този момент са се подготвяли за продукция на мляко. Даже при здрави жени след аборт нерядко се образуват уплътнения в млечните жлези. При страдащи от мастопатия тези промени са изразени в много по-голяма степен.

Ражданията и продължителното кърмене се отразяват добре на състоянието и дейността на млечните жлези. Хормоналните изменения, които се извършват "по план" по време на бременност и в периода на кърмене, влияят благотворно на мастопатията, особено на дифузните й форми.


лекар.бг