За гениталния херпес няма лечение.

Веднъж прихванат, вирусът - причинител завинаги остава в организма.

Това е болест, предавана по полов път, която засяга гениталната и аналната област. Тя се причинява от вируса Herpes simplex, тип 1 (на картинката по-долу) и тип 2. В повечето случаи гениталният херпес е причинен от тип 2.
Herpes Simplex

Herpes simplex 1 най-често заразява устната кухина и устните, причинявайки възпаления, подобни на пришки. Може да причини и генитален херпес. Herpes simplex 2 е обичайният причинител на генитален херпес, но може да зарази и устата. При първата си проява вирусът засяга нервните корени, но след това може да причини обрив в областта на гениталиите.

Заразяване

Херпесът се предава чрез полов акт. Оралният секс също може да зарази гениталиите с вируса на херпес. Дори и да няма фактическо проникване, а само физическа близост между двамата партньори, при която всеки се докосва до кожата на другия, е възможно инфекцията да се предаде, тъй като заразяването става чрез контакт с раните. Изключително редки са случаите на предаване във вана или от тоалетна чиния.

Симптоми

При гениталния херпес симптомите се появяват периодично. Но има много случаи, при които те липсват.

Първите симптоми се появяват в рамките на две седмици след половия акт, при който е станало заразяването. Те са рани по или около гениталиите. Първо се появява малка червена точка, която може да предизвика сърбене или парене. По-късно се наблюдават малки мазоли. Понякога от раната тече секрет, който оставя струпей. Мястото е силно болезнено. Лимфните възли в областта на гениталиите са болезнени и подути. Понякога се появяват и рани по други части на тялото, където вирусът е проникнал, защото кожата е била наранена. Раните изчезват след около 2-3, до 4 седмици. Болният се чувства общо неразположен, понякога има треска. Възможни са мускулни болки, главоболие, болезнено или трудно уриниране, подути жлези в гениталната област, течения.

Освен физически страдания, херпесът предизвиква и психическа раздразнителност, ярост и отчаяние в случаите на често рецидивиране.

Активизиране на вируса

Симптомите на гениталния херпес идват и си отиват, но вирусът си остава през цялото време в организма – в нервните клетки. Той се активизира периодично, водейки до описаните симптоми. Учените не знаят какво предизвиква активизирането. При някои хора вирусът може да се прояви само един-два пъти, а при други – по няколко пъти на година. При повечето заболели раните се появяват 3-4 пъти годишно през първите години след предаването. По-късните симптоми на болестта са по-леки от първоначалните. След няколко години могат да изчезнат напълно.

Болестта е много опасна и коварна, защото при някои хора няма никакви или почти никакви симптоми и те не знаят, че са заразени. Така те са носители на заболяването и, без да знаят, могат да го предават на партньорите си.

Друг опасен момент е така наречената асимптоматична проява на болестта – когато вирусът е активен, но няма или почти няма симптоми.

Диагноза

Лекар специалист трябва да диагностицира заболяването. Ако пациентът разбере, че има херпес, трябва незабавно да уведоми партньорите си, за да се изследват и те.

Усложнения

Като цяло херпесът не предизвиква големи усложнения при здрави възрасти хора. Но:
При пациенти със СПИН симптомите са по-сериозни.
Възможна е появата на инфекция на очите – очен херпес. Понякога това прераства в сериозни очни заболявания, включително слепота.
При някои жени обривът може да стане толкова силен, че да се наложи да бъдат хоспитализирани за няколко дни.
Ако бременна жена се зарази за пръв път малко преди раждането, бебето е в опасност и трябва да се вземат специални мерки. Ако вирусът се предаде на бебето, за него става изключително опасно – може да се стигне до преждевременно раждане или до смърт на плода; може и бебето да се роди със сериозни мозъчни или очни проблеми, както и с тежки обриви. Един от начините за избягване на предаването на вируса от майката на бебето е да се извърши Цезарово сечение. Друг начин е, ако бебето е заразено, лечението да започне веднага след раждането.

Гениталният херпес, както и други полово предавани болести, които предизвикват възпаления, са фактор при предаване на HIV.

Вирусът може да причини менингит и у двата пола при първото заразяване.

Лечение

Засега няма лечение за гениталния херпес. Срещу субективните оплаквания като болката и неразположението се прилагат успокояващи бани и анестезиращи кремове. Но лекарствата не могат да унищожат вируса, те само съкращават, облекчават или спират проявите му.

Много е важно по време на активизирането на вируса да се спазват няколко правила: възпалените места да не се пипат; мястото на раните да се поддържа чисто и сухо; след контакт с мястото ръцете да се мият; ДА СЕ ИЗБЯГВАТ СЕКУАЛНИ КОНТАКТИ до преминаване на симптомите. Трябва да се знае, че през периодите без симптоми заразата също се предава.

Превенция

Предпазните мерки са същите, както за всички венерически заболявания – да не се прави секс без предпазни мерки и с много и различни партньори, да се използват презервативи. Както знаеш, останалите методи за предпазване от нежелана бременност – хапчета, диафрагми, лепенки и т.н. НЕ предпазват от заразяване с полово предавани инфекции. Това може да направи само презервативът. И все пак, когато става дума за херпес, заразяването може да стане дори при правилна употреба на презерватив, защото той може да не покрива всички засегнати места.

Като цяло най-доброто, което може да се направи, е човек да ЗНАЕ за инфекциите, предавани по полов път, за техните симптоми и за начините за предпазване.


вратовръзка.бг Прочетете Цялата Статия...

Заболявания предавани по полов път

Заразяването обикновено става при полово сношениe. Някои от тези заболявания водят до безплодие (при жената това е невъзможност да зачене, а при мъжа - неспособност да осъществи оплождане), увреждат плода по време на бременността или новороденото дете. Други от тях сериозно нарушават здравето на човека.
Рискови фактори за развитието на тези заболявания са честата смяна на партньорите, ниската сексуална култура, лошата интимна хигиена, неизползването на бариерна контрацепция (презервативи) и други.
Най-честите венерически и сексуално-трансмисивни инфекции са: инфекции с HPV (човешки папилома вирус), уро-генитална трихомоназа, хламидиоза, гонорея, генитален херпес, луес (сифилис), хепатит В и СПИН, подредени по честотата, с която се срещат.

* Трихомоназа. Причинител на заболяването е Trichomonas vaginalis. Извън човешкия организъм е много неустойчив и бързо загива, поради това заболяването се предава предимно по полов път. Инкубационният период на трихомоназата е средно 10 дни (3-20 дни). Заболяването засяга и двата пола, но при мъжете в повечето случаи протича без симптоми. При тях възпалителният процес засяга уретрата (пикочния канал). В някои случаи се наблюдава изтичане през уретрата на много малко количество водниста, слизесто-гнойна течност, с парене и дискомфорт при уриниране. У жените могат да се засегнат влагалището, цервикалния канал (канала на маточната шийка) и уретрата. Възпалителният процес във влагалището (колпит) се съпровожда с обилно воднисто или млекоподобно пенесто течение с неприятна миризма. Придружава се от сърбеж, смъдене или парене. При засягане на маточната шийка няма оплаквания, но при преглед се установява зачервяване и оток на отвора на канала й. Често и болезнено уриниране са симптомите при възпаление на уретрата (уретрит).

* Хламидиоза. Заболяването се причинява от Chlamydia trachomatis (D-K). Предава се само по полов път при контакт с инфектиран партньор. Съвременни данни сочат, че е четири пъти по-често срещано заболяване от гонореята. Инкубационният период е 7-14 дни. При мъжете възпалението на пикочния канал се изразява със слаби субективни усещания, оскъдно светло и гъсто течение. Характерно е продължителното му развитие с често възобновяване на инфекцията. Но много по-рядко довежда до стерилитет, отколкото при жените. При последните заболяването може да засегне уретрата, шийката на матката, матката, маточните тръби, както и Дъгласовото пространство. В повечето случаи протича без симптоми, което не позволява поставянето на ранна диагноза.Chlamydia trachomatis (L1-L3) причинява Венерическа лимфогранулома ( IV венерическа болест). Инкубационният период е от 7-21 дни до няколко месеца. Болестта протича в три стадия. През първия се появява неболезнена, плътна пъпка на пениса или по външните женски полови органи, която се разранява и след това зараства. Вторият период се характеризира с увеличаване размерите на лимфните възли в тази област. Те стават по-плътни и са болезнени. Разраняват се и от тях изтича гной, примесена с кръв. Оздравяването е много бавно и трудно. През третия период се засягат и ануса и дебелото черво. Изтичат големи количества гной и разпадна материя от тъканите.

* Гонорея. Причинява се от Neisseria gonorrhoeae. Предава се предимно по полов път. От болна родилка заразата може да попадне в очите на новороденото по време на раждане. При малки момичета, поради по-ниската устойчивост на лигавицата на влагалището, може да има и извънполово заразяване. Инкубационният период е средно 3 дни (1-7 дни), но е възможно удължаване до 15 дни. При мъжете се засяга уретрата. В началото от нея изтича гъста гнойна жълто-зелена течност. Тя остава големи петна по бельото. При уриниране има силно парене и болка. Поради възпалението на уретрата има болезнена ерекцията, особено нощно време. При жените външните полови органи и влагалището са устойчиви и поради това заболяването се развива в уретрата и шийката на матката. Остро възпаление се наблюдава рядко и се изразява в парене и сърбеж до тежест в корема и болка при уриниране и изтичане на гъста гнойна жълто-зелена течност. Хроничната форма е по-честа и, както при мъжете, е почти без симптоми (в над 70% от случаите). Това е причина жените да са “резервоар” за гонококова инфекция.

* Сифилис. Причинява се от Treponema pallidum. Заразяването става предимно по полов път с възможности за предаване извънполово, директно, индиректно и конгенитално (вроден). Продължителността на инкубационния период е около 3-4 седмици. Може да бъде скъсен до 10-12 дни или удължен до и над 3 месеца. Заболяването протича в три фази. Първичният луес започва с поява на овална плитка язва на мястото, от където е навлязла инфекцията (т.нар. твърд шанкър), най-често в областта на гениталиите . Тя е твърда и неболезнена. В гениталната област се наблюдават подути лимфни възли. Вторичният луес се проявява 6 седмици след появата на твърдия шанкър. По-често се наблюдава у жените. Най често има краткотрайна повишена температура, която се нормализира след поява на обрива. Той може да е дискретен или много обилен и отминава след 2-3 седмици, като не оставя следи. Третичният луес започва развитието си след 3-тата година или по-късно след заразяването.

* Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Причинява се от инфекция с HIV1 и HIV2 (Human Immunodeficiency Virus). Този вирус напада и унищожава клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции протичат с усложнения и могат да завършат със смърт. Предаването е по полов път в 80% от случаите, при кръвопреливане с заразена кръв, при манипулации с инфектирани инструменти, при използване на общи венозни игли от наркомани. Също така инфекцията може да се предаде от болна майка на новороденото в 50-60% от случаите(през плацентата, по време на раждането или с кърмата). След инкубационен период от 1- 6 седмици се развива синдром: температура, кашлица, болки в гърлото, мускулите и ставите, увеличение на черния дроб, диария, обрив. Това е първата фаза. Втората е т.нар. латентен период, в който се развиват различни инфекции по кожата (гъбични, херпесни и др.). През третата се засягат лимфните възли. Продължава повече от 3 месеца. Следващата фаза се характеризира с умора, нощни изпотявания, отслабване (повече от 10% от телесната маса), температура повече от 3 месеца, диария,анемия, кожна алергия. Първите симптоми на петата фаза са пневмонии. След това започват тежки епизоди на инфекции на вътрешните органи и нервната система, които водят до тежко изтощение и смърт.
* Хепатит В. Това е инфекциозно заболяване, водещо до чернодробно увреждане с развитие на възпалителен процес в черния дроб. Причинява се от хепатитен вирус тип В (HBV). Източник на заразата е само човекът - болен или вирусоносител. Инфекцията се пренася по полов път, кръвен път и от майка на новородено.


хпвгард.орг
Прочетете Цялата Статия...

Инфекции предавани по полов път

Една от най-разпространените инфекции, предавани по полов път е гениталният херпес . Всяка година от тази инфекция се разболяват повече от 500 000 човека. Този вирус има изключителното коварство да предизвиква хронична латентна инфекция - това означава продължително пребиваване в организма. Херпесният вирус нанася удар по различни системи в организма - имунната, комката, лигавиците - устната и носната, очите и други.
Понижаването на имунитета, простудяването, рязката промяна на климата, някои медицински манипулации - аборти, вътрематочни контрацептиви -това са основните фактори, предполагащи обострянето на болестта.
Гениталният херпес е такова заболяване, което не може да се излекува напълно. Затова основна задача на лечението е намаляване тежестта и продължителността на обострянията, както и предотвратяване развитието на усложнения.
Понякога с всяка година вирусът все по-силно потиска имунната система и затова е недостатъчно да приемате само противовирусни препарати.
Всяко обостряне на гениталния херпес е свързано с неблагоприятни изменения на имунния статус и най-вече с ниското съдържание на интерфероните. Това са белтъчини, образуващи се в организма на човека като реакция на проникването на различни вируси. Точно те определят доколко силна е реакцията на имунитета.

В днешно време гениталният херпес по-успешно се лекува със съвместно приемане на противовирусни препарати с гама-интерферони, които оказват мощен имуномодулиращ ефект.

Това съществено подобрява резултатите от лечението, намалява тежестта на заболяването и увеличава периодите между отделните обостряния на цели 6 месеца.

лекар.бг
Прочетете Цялата Статия...

Заразен молуск (Molluscum Contagiosum)

Заразният молуск е широко разпространено заболяване, причинено от вирус. Поразява предимно деца, спортисти, масажисти, жени с нежна кожа и хомосексуалисти.

Заразяването става чрез директен контакт, при сексуално общуване или дори по контактно-битов път (тоалетни чинии, кърпи,басейни). Инкубационният период е

между 2 седмици и 50 дни. Заразният молуск се характеризира с появата на възловидни обриви по кожата, при децата по лицето, а при възрастните - по

гениталиите и перинеума. Те се появяват като гладки наподобяващи восък, в цвета на кожата подутини, вариращи по размер от главичка на игла до около половин

сантиметър. Обикновено имат централно ядро, пълно с бяло вещество, подобно на сирене. Те не са болезнени и обикновено не причиняват сърбеж, въпреки че понякога може да се развие сърбящ обрив около поразените от заразния молуск места. При хората с HIV те могат да станат големи, многобройни и широко

разпространени, ако не бъдат лекувани. Тъй като са причинени от вирус, може да продължат да се развиват нови поражения на различни места за известно време и

обикновено се изискват многократни лечения. Molluscum Contagiosum могат да живеят и да се разпространяват в топла вода. Поради тази причина хората с такива

обриви би трябвало да избягват баните, леченията с минерални води и отоплените басейни. Вземането на душ вместо къпането във вана ще намали появата на нови

бучки на заразния молуск.Има много варианти за лечение. То трябва да се провежда от дерматолог. Най-често заразният молуск се премахва чрез кюртаж (в повечето случаи поне на 2 пъти).


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Бактериална вагиноза

Не е ясно как точно жените "хващат" бактериална вагиноза, но е установено, че някои обстоятелства увеличат риска от появата на бактериите. Такива са половата активност, броят на сексуалните партньори, наличието на други вагинални инфекции, имунният статус, хигиенните навици (влагалищни промивки), контрацептивите, употребата на антибиотици, хормонални и други фактори. Същият микроорганизъм, причинител на инфекцията, се открива в 1/3 от мъжете, чиито партньорки са с рецидивираща бактериална вагиноза. При тях най-често оплакванията са зачервяване и дразнене на главичката на члена и образуване на налеп с неприятна миризма. Системното лечение на мъжете обаче не влияе върху разпространението на заболяването и степента на излекуване при жените. Обикновено е достатъчно единствено локално приложение на антибиотични или антисептични препарати. По тази причина бактериалната вагиноза не се счита за класическа половопредавана инфекция. Жените не могат да се заразят от тоалетни чинии, завивки, басейни и т.н. Дори и да нямат сексуални контакти, пак могат да развият болестта.

Основният симптом при бактериалната вагиноза е секреция с характерна неприятна миризма, наподобяваща тази на риба. Често се появява непосредствено след сексуален акт. Секретът, понякога оскъден, е бял или сивкав на цвят. Съпътства се от парене при уриниране или сърбеж около външната част на вагината, а може и от двете. При много от жените не се появяват никакви симптоми.

В повечето случаи нелекуваната бактериална вагиноза не причинява сериозни усложнения, а понякога симптомите й внезапно отшумяват. Но тя може да увеличи риска от заразяване с полово предавани болести, като херпес симплекс, хламидия, гонорея и др. Също така бактериалната вагиноза може да доведе до редица усложнения от акушеро-гинекологичен характер, като тазововъзпалителна болест, следоперативни и следродови инфекции, преждевременно раждане, увеличаване на риска от инфекции на новороденото и др.
Обективно - основното е наличието на засилено течение, с неприятна миризма на развалена риба, появяваща се след полов акт или менструация.
Лечението се провежда орално или локално. Възможно е след него бактериалната вагиноза да рецидивира. Именно заради това е необходимо периодично профилактично изследване.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Кандидоза (млечница)

Кандидозата може да се предава и по полов път, но това не е задължително. Това е гъбична инфекция. Някои мъже са носители на гъбичния организъм, причиняващ

болестта, затова тя може да се предава постоянно като пинг-понг между партньорите. Ако е налице такава ситуация, двамата трябва да се подложат на лечение

едновременно. Ако установите, че сте се заразили с кандидоза, това не означава, че партньорът ви е имал сексуални отношения с някой друг. Болестта понякога

се призинява от лечение с антибиотици. Симптомите на кандидозата са сърбеж и течение като пресечено мляко. Обикновено за лечението й се предписват вагинални

таблетки и крем. Ако инфекцията е тежка, могат да се предпишат и лекарства, които се приемат през устата.
Гениталната кандидоза не е типична сексуално предавана болест, но често съществува паралелно с полово предаваните болести.

Кандида Албиканс (Кандидоза)

Преди години лекарите са смятали, че повечето заболявания се предизвикват от бактерии и вируси. Считало се е, че гъбичните инфекции са изключение. Днес

лекарите натуропати са установили, че почти половината от техните пациенти страдат от гъбично заболяване.
От всички известни гъбични инфекции, най-често срещаната и най-вредната е Кандида Албиканс. Тя може да порази цялото тяло. Установени са повече от 25 нейни

разновидности. Според специалистите 1/3 от населението на индустриално-развитите нации страда от заболявания, свързани с Кандида Албиканс. Най-важните

фактори за разпространението на Кандида са: широката употреба на синтетични антибиотици, консумирането на месо, третирано с антибиотици, хлорирането на

водата за пиене, излагането на пестициди и химикали, хормоналните лечения (вкл. противозачатъчните и кортизоновите препарати), неправилното хранене,

недостатъчната физическа активност. Кандида може да се увеличават по време на стрес или намален имунитет.
Обикновено Кандида растат в червата, гениталния тракт, устата и гърлото, без да предизвикват някакви поражения. Но ако защитните сили на организма са слаби,

тези иначе безвредни стомашни гъбички може да се увеличат. Пораженията в устата се наричат 'млечница', във вагината - 'вагинити'. Те поразяват и мъжете и

жените, но рядко се предават по полов път. Кандида поразяват вътрешните органи като белите дробове, бъбреците и сърцето. Кожата също може да бъде засегната.

Гъбичката може да премине в кръвта и да остави своите токсини в различни части на тялото.

Кандида Албиканс и имунната система
Ако на Кандида Албиканс се позволи да се размножи чрез пролиферация (пъпкуване), тя променя формата си от нормална гъбична дрожда в гъбичен мицел, отделящ

Ризоиди. Ризоидите са дълги, кореноподобни структури, способни да прободат стената на стомашно-чревния тракт и да прекъснат защитната бариера между

вътрешностите и кръвта. Тези нарушения в бариерата позволяват на много алергени да навлязат в кръвния поток, предизвиквайки алергична реакция. Ако преминат

през бариерата кръв - мозък, алергените може да предизвикат по-нататъшно увреждане. Макрофагите на имунната система са способни да разрушат Кандида Албиканс.

От своя страна Кандида Албиканс унищожава запасите от глутамин в организма. Тя е враг на витамин С и в резултат на размножаването на Кандида Албиканс може да

се появи недостиг на витамин С в организма.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Кандидозен баланопостит (Кандидоза)

Това е заболяване, което се среща по-рядко от вагиналната кандидоза.

При мъжете заболяването се предава при полов контакт.

За появата на гениталната кандидоза у мъжа значение имат някои външни и вътрешни фактори, като:

• някои заболявания - захарен диабет, затлъстяване, железен дефицит и др.
• прием на медикаменти за по-продължителен период;
• снижен имунитет;

Субективните оплаквания се изразяват в чуство на парене, смъдене, до болка.
Обективно - налице е зачервяване по главата на пениса, кожата става суха, лъскава и се залющва. Често се наблюдава белезникав налеп.

При диабетици, като усложнение на баланопостита може да се развие фимоза. Лечението се провежда с локални и системни антимикотици, предписани от съответния специалист.


космополитан.ком Прочетете Цялата Статия...

Гениталните брадавици

Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус. Заболяването се проявява като малки твърди брадавици в гениталната област при мъжа и при

жената, които отделят секрет с неприятна миризма и чийто брой неорекъснато расте. Инфекцията с папилома вирус носи повишен риск от карцином на шийката на

матката - най-често срещания генитален карцином при младите жени. Тази инфекция носи още риск за плода при раждане, поради което жените с генитални брадавици

трябва да родят чрез цезарово сечение. Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, чрез лазер или чрез електрокоагулация, което обаче не елиминира

вируса и гениталните брадавици отново могат да се появят. Заразяването става чрез контакт с партньор с брадавици.
ЧПВ по-трудно се проявява при мъжете и ако се появи е рядко на повърхността. Всяка година след започването на сексуалния си живот жената трябва да ходи на преглед при гинеколог, при който да изисква взимането на цитонамазка. Човек е в състояние да заразява, дори когато кожата му е видимо чиста, защото понякога вирусът продължава да живее върху нея. Затова гинеколозите препоръчват отказване от секса, докато не се установи, че пациентът вече не е носител на съответния ЧПВ. След което е хубаво известно време да се използват презервативи „за всеки случай“,макар че и те не успяват да предпазват напълно.


космополитан.ком Прочетете Цялата Статия...

Генитален херпес

Гениталния херпес се причинява от вирус – Herpes simplex –2 тип (HSV-1 тип води до развитие на херпес на устата и по лицето). Инфекцията се предава чрез

контакт с партньор, имаш в момента изявен херпес – мехурчета и язвички. В по-редки случаи чрез контакт със заразени предмети (тоалетни чинии, кърпи и т.н.).

При някои хора инфекцията може никога да не се прояви, но те са носители на вируса. Симптомите на херпеса са еднакви при мъжете и жените. Оплакванията са

подобни на тези при грип, както и подути лимфни възли в слабините, сърбеж и парене, преди появата на самите херпеси. В гениталната област се появява грозд от

белезникави мехурчета върху зачервена кожа или лигавица, които нарастват, разпукват се и се превръщат в болезнени белезникави язвички, които завяхват и се покриват с коричка за 4 до 15 дни. Течността от тези сърбящи и болезнени язвички е силно заразна. В зависимост от състоянието на имунната система херпесът

може да се проявява с различна честота - от веднъж на година до ежемесечно, като проявата му се провокира от менструация, вирусна инфекция и стрес. Херпесите

отшумяват за около 10 дни, но заразеният остава носител на вируса. Ефективно лечение на херпеса все още не е намерено. Болестта обаче може да се контролира

чрез сексуално въздържание при появата и наличието на херпеси. Провежда се симптоматично лечение с антивирусни препарати локално. Подходящи са

имуномодулаторите за подсилване на имунитета, както и лечение с ваксина. Гениталният херпес е свързан с риск за плода по време на раждането, затова жените с

изявен генитален херпес трябва да родят чрез цезарово сечение.

Заразяването с генитален херпес може да стане дори при правилна употреба на презерватив, защото той може да не покрива всички засегнати места.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Урогенитална микоплазмена инфекция

Причинители са: Ureoplasma ureolyticum, Mycoplasma hominis I Mycoplasma genitalis.
U.ureolyticum се изолира в 40-80% от цервикалният канал и вагината у сексуално активни жени, докато у тези без сексуален контакт - едва 10%.
У мъжете тя е широко разпространена и патогенна и се изолира в 50-70% от болните с негонококови уретрити.
Микоплазмената инфекция предизвиква възпалителни прояви, които в зависимост от възрастта и пола се изявяват с различна клинична картина.
У мъжа: проявите са под формата на неспецифичен уретрит (възпаление на уретрата) - със сърбеж, оскъдна секреция или сутрешна капка от уретрата.
Хронифицирането на микоплазмената инфекция може да доведе до развитието на простатит (възпаление на простата) и епидидимит, с последващ стерилитет.
У жената: Развитие на бартолинит (възпаление на бартолииновите жлези), обилна вагинална секреция, при съчетание с други мигроорганизми - колпит, цистит,
тазово-възпалителна болест, салпингит и стерилитет.
У двата пола и при хора със снижен имунитет може да се развие сепсис, супоративни артрити, а у новородените, заразени по време на раждането - пневмония и

мененгити.
Лечението е с антибиотици, задължително след консултация с лекар.

космополитан.ком Прочетете Цялата Статия...

Хламидия

Тази болестотворна бактерия причинява възпаление на половите и отделителните органи. Хламидиите са често срещано заболяване при млади хора, които имат

различни сексуални партньори. Понякога хламидийната инфекция протича без симптоми, но ако все пак се проявят, това става от 5 до 12 дни след заразяването, а

понякога и значително по-късно. При жените те включва течение от влагалището, кръвотечение между менструациите, парене или болка при уриниране, болки в

корема, втрисане, съпроводено с гадене. При мъжете се появява воднисто бяло течение от пениса и пареща болка при уриниране. Лечението се провежда с

антибиотици. Когато хламидийната инфекция не се лекува, съществува сериозен риск да се увредят репродуктивните органи, и при мъжете и при жените, а това може да доведе до стерилитет. Майката може да предаде хламидии на бебето си по време на раждането.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Гонорея (трипер)

Симптомите на гонореята са гъсто жълто или бяло течение, парене и болка при уриниране. Когато не се лекува адекватно и навреме, гонореята носи риск от

стерилитет, сърдечно-съдови, кожни болести, артрит и дори ослепяване.
Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хронично протичане на болестта. У тях гонореята протича почти безсимптомно. Инфекцията може да

се предаде при анален хетеро- и хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти.
Извънполовото заразяване става по индиректен път чрез различни предмети: бельо, изтривалки, гърненца, столове и други. Малки момиченца се заразяват при спане

в едно легло с болни от гонорея, както и в детски заведения, където може да възникне и гонорейна епидемия.
В случаите на заразяване по време на родов акт инфекцията засяга очите и гениталите на новороденото.Инкубационният период на болестта е средно 3 дни, по-рядко достига до 7 дни. Гонореята у мъжа се изявява като остър гонококов уретит. Характерно за него е

обилното гнойно течение от уретрата, придружено от болка и парене при уриниране. Външният отвор на уретрата е зачервен и оточен. Налице е болезненост при

опипване по хода на уретрата.
При нелекуване недостатъчно ефективно лекуване острият гонококов уретрит преминава за 1-2 месеца в хроничен.
Хроничният гонококов уретрит протича със слаби признаци - сърбеж, парене и чести позиви за уриниране. Гонореята у жената протича с лека парене при уриниране

с тежест в долната част на корема, парене и течение от влагалището. Много често възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката. Обективно се открива

зачервяване и оток на влагалищната и шийковата лигавица и изтичане на гноевиден секрет. Нерядко настъпват усложнения - възпаление на разположените около

гениталните жлези, на мехурната и маточната лигавица, на маточните тръби и яйчниците /гонококов бартолинит, цистит,ендометрит, аднексит, фоликулит-оофорит/.
Рядко инфекцията може да проникне в малкия таз и коремната кухина и да предизвика развитие на гонококов пелвеоперитонит. Гонококцията у децата протича като

възпаление на външните полови органи и влагалището, с болка, парене, сърбеж и отделяне на гноевиден секрет. Нерядко болестта засяга очите и протича като

гонококова офталмия, със зачервяване и оток на клепачите, разязвяване на роговицата на окото с наличие на гнойна секреция. При недостатъчно ефективно лечение

гонококовата офталмия води до слепота.
Гонококов проктит /възпаление на правото черво - ректума/ се среща в значителен процент от жените, заболяли от гонорея, както и у мъже, които поддържат

хомосексуални връзки. Много често гонореята на ануса и ректума протича безсимптомно или със много слаби оплаквания.

космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Сифилис

Сифилисът се причинява от бактерия. Това е сериозна, дори смъртоносна болест, ако се остави без лечение. Съвременните тестове - Васерман, доказват

заболяването преди да се е развило. Предаването става най-често при полов акт със заразено лице. Опасното е, че инкубационният период е сравнително дълъг -

от 14 дни до 3 месеца. Симптомите на първия стадий на болестта, и при мъжете, и при жените се появяват от 2 до 12 седмици след половия акт. По половите

органи или в устата се появява неболезнена червено-кафява язва, която оздравява за няколко седмици. При втория стадий на сифилис - от 6 до 8 седмици след

появата на язвата, се появява и обрив по цялото тялото, оплаквания, подобни на оплакванията при грип. При късния стадий на сифилиса се появяват зърновидни или пъпковидни лезии, които могат да се появяват върху различни органи, най-често по кожата и костите. Мозъкът е засегнат и се стига до лудост или смърт. Още

при появата на язва трябва да потърсите лекар, който да изпише антибиотици. Ако не се лекува навреме, сифилисът може да причини болести на сърцето, увреждане

на мозъка, ослепяване и смърт. Майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Затова тестът Васерман е задължителен за бременните жени в България.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Трихомониаза

Това е често срещана инфекция на гениталиите, която най-често поразява влагалището, но може да засегне и пикочните канали и простатната жлеза при мъжете.

Трихомониазата е една от най-честите причини за вагинално течение. Симптомите й са изявено дразнене в областта на гениталиите, сърбеж и парене, жълтеникаво

течение с неприятна миризма. При мъжа често симптомите отсъстват. Често наличието на трихомониаза причинява болка по време на полов акт. Лекарят поставя

диагноза с помощта на вагинална намазка и провежда лечение с антибиотици. И двамата партньори трябва да се подложат на лечение, дори ако при единия от тях

отсъстват симптоми. Ако не се лекува може да доведе до безплодие, цистит, вагинит‚ уретрит и простатит.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Хепатит В

Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В и се предава по кръвен път и чрез полов контакт. Заразяването с хепатит В може да доведе до носителство (без да

има заболяване), до остър хепатит или до хроничен хепатит. Последният представлява сериозен медицински проблем и може да доведе след време до чернодробна

цироза или рак на черния дроб. След откриването и въвеждането на ваксина срещу хепатит В честотата на хепатит В намаля. В България след 1991 г. всички

новородени подлежат на ваксина срещу хепатит В. Носителите на вируса се проследяват от специалисти, както и тези, които имат хроничен хепатит.


космополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

СПИН

Най-опасната полово предавана болест е HIV, вирус който причинява Синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Като преминава чрез телесните течности, HIV вирусът може да се предава при хомосексуален и при хетеросексуален полов контакт. HIV се предава по кръвен път и от майката на плода. Инкубационният период до изявата на заболяване може да бъде много дълъг, понякога 10 години, като в този период инфектираният е заразен и много често не знае, че носи вируса и го предава на своите сексуални партньори. HIV разрушава имунната система. Проявите на СПИН са най-различни и са резултат от намаления имунитет. Вирусът е много агресивен и уврежда централната нервна система. Засега не е открито ефективно лечение за това заболяване. Няма и ваксина за него. Най-ефикасният начин за предпазване от СПИН е ползването на презервативи. Бременните жени у нас подлежат на тест за СПИН.


koсмополитан.бг Прочетете Цялата Статия...

Да се излекува кандидозата е възможно ...

Кандидозата е заболяване на половите органи. Обикновено се проявява като възпаление на влагалището при жените и главичката на половия член и уретрата при мъжете. Диагнозата за наличие на кандидоза обаче може да се постави само от специалист след пълно изследване.

При установяване на заболяването, най-често се предписват противогъбични препарати, но за съжаление в не малко от случаите гъбичките се приспособяват, мутират и възпалението се възбужда наново. Тъй като микроорганизмите са упорити и лечението е затруднено, а и не винаги достатъчно ефективно, лекарите го комбинират с прием на витамини, физиотерапия, бифидобактерии за укрепване на имунитета и дори смеси от лекарствени растения. Подходяща за допълнителна терапия на кандидозата е смес от 10г хвойнови пъпки, 10г елови пъпки, 15г брезови пъпки, 20 г градински чай, 5г бял равнец и 5 г листа от евкалипт. Пие се по четвърт чаша три пъти дневно в продължение на 2-3 месеца.

Освен средствата за лечение, борбата с кандидозата може да бъде подпомогната и от правилна диета. Добре е да се ограничи употребата на продукти, съдържащи големи количества въглехидрати – захар, тестени изделия и др. Пълномасленото прясно мляко трябва да бъде заменено от кисело. Препоръчително е да се консумират пробиотици и продукти с живи лактобактерии, витамини от група В, фосфор, желязо и калций. Задължително е да приемате витамин С в големи количества, който се съдържа например в черната боровинка, зеле, пипер, зелен чай, листни зеленчуци, зехтин и чесън.

Основното при лечението и профилактиката на кандидозата е спазването на добра интимна хигиена и от двамата партньори. Задължително и при оплакване от единия партньор другия също да се прегледа и да вземе мерки дори и да няма конкретни оплаквания.


мамита-бг.ком Прочетете Цялата Статия...

Херпес

Херпесът представлява вирусно заболяване, изразяващо се в поява на парещи, сърбящи и болезнени мехурчета по кожата или по лигавиците. Големината, локализацията на мехурчетата, цветът и тяхното съдържимо могат да бъдат най-различни. Има два основни типа вируси, причинители на херпес симплекс.

Херпесът засяга граничните зони между кожата и лигавиците на устата и на носа, на гениталиите и на ануса.

Всеки от нас още от детска възраст се е сблъсквал многократно с херпесните вируси. При първото инфектиране с тях при голяма част от хората води до поява наимунитет, но други не успяват да си изработят антитела срещу тези вируси. При тях може да се наблюдава периодична поява на херпес, когато имунната им защита е отслабена. По-често това се случва по време на менструация, на някаква друга инфекция, при физическо или при психично претоварване, при стрес и др.

Хомеопатичното лечение е изключително ефикасно по отношение на профилактиката и лечението на херпеса и от двата типа, а трябва да подчертаем, че е и абсолютно безвредно за организма. Тези медикаменти, от една страна, намаляват силата и времетраенето на оплаква-нията, дължащи се на вирусната инфекция, а от друга - разреждат рецидивите на заболяването. Те променят реактивността на организма и го правят по-устойчив към инфекции.

При гениталния херпес настъпва бързо отшумяване на оплакванията и разреждане на появите му до пълното и окончателно излекуване. Само жените, страдащи от това упорито и опасно вирусно заболяване и дълго време опитвали какво ли не лечение, могат да оценят истински тази възможност за излекуване. Бременните жени, кои-
то страдат от генитален херпес, задължително paждане чрез цезарово сечение. При наличие обаче на дълъг светъл период (липса на херпес) в продължение на месеци до самия термин може да се предприеме и нормално раждане, без цезарово сечение. Този светъл период може да бъде постигнат чрез безвредните за организма на майката и на бебето хомеопатични медикаменти.

Най-често използвани симптоматични хомеопатични медикаменти за лечение на херпес симплекс са:
Рус токсикодендрон, който се използва за лечение на херпес с мехурчета, съдържащи прозрачна лимоненожълта течност. Те са разположени върху зачервена, пареща и сърбяща кожа. Сърбежът не намалява от чесане, но се облекчава от топъл душ или от топли апликации.

Медикаментът се приема още от самото начало на избиването на херпеса, при първите усещания на парене и сърбеж, предшестващи появата на мехурчетата през 20 минути. Това нерядко води до стопиране на развитието на признаците на болестта.

При наличие на чести и рецидивиращи херпеси лекарят хомеопат назначава медикаменти, които могат да променят реактивността на организма и по този начин да разредят или да прекратят пристъпите на заболяването. в тази връзка лекарят трябва да определи подходящите дози и разреждания на съответния медикамент, за да се постигне нужният ефект. Съществуват много добри хомеопатични лекарства за повлияване на имунното и на психичното състояние, което е изключително важно при провокиране на херпеса от нервно-психична преумора, притеснение, стрес и други подобни състояния на нервната система.

лекар.бг Прочетете Цялата Статия...