Десет истини за миома на матката

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.

3. Една миома никога не е сама.

4. Да имаш миома е по-скоро правило, отколкото изключение.

5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.

8. Миомата влошава качеството на живота.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.


Това са нашите десет истини за маточните миоми. Ще ги развием една по една.

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.
Миомата представлява мускулна тъкан, която нараства безконтролно. Тъкан, която нараства безконтролно, покрива изискването да бъде наречена тумор. В случая на миомата, този тумор

* е напълно доброкачествен (расте бавно, не разрушава съседните тъкани и органи, не дава метастази)
* образува добре обособени, плътни възли (такива тумори се наричат “солидни”, с което ги отличаваме от кистичните тумори – образувания, изпълнени с течност).

Маточната стена е изградена от мускулна тъкан. Миомите при човека се развиват най-често в матката, но има миоми на стомаха, пикочния мехур, скелетната мускулатура – изобщо навсякъде, където нормално съществува мускул. Точното название на миомите, възникнали от гладки мускулни влакна (каквито са мускулните влакна на матката) е лейомиома. Ако търсите информация за маточните миоми в англоезични източници, най-сигурно ще я намерите с ключова дума “фиброид” (uterine fibroids). Във френскоезични източници най-сигурната ключова дума е “фибром” (fibromes utérins). Това са стари, по същество неправилни названия на миомите, но те все още са запазили гражданственост.
Маточният мускул може да даде начало и на злокачествен тумор, наречен саркома (по-точно: миосаркома, а още по-точно: лейомиосаркома). За разлика от миомата, маточната саркома е опасно за живота и доста рядко заболяване. Доказано е, че възникване на саркома в маточните миоми става толкова често (толкова рядко), колкото и в незасегнатия от миоми маточен мускул. Това означава, че рискът от развитие на саркома е един и същ в маточните миоми и в нормалната матка. С други думи, присъствието на миома не предразполага към развитие на саркома.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.
Не е съвсем ясно защо в един момент част от мускулната тъкан се превръща в миома. В замяна на това е сигурно, че женските полови хормони естрогени стимулират растежа на маточните миоми. Техният растеж е зависим от продукцията на естрогени в организма. Миомните възли нарастват под влияние на естрогените (което е особено изразено по време на бременност) и намаляват размерите си след настъпване на менопауза, когато естественото производство на естрогени спада стръмно.
Женските полови хормони гестагени (към които спада естественият продукт прогестерон и редица синтетични препарати) по принцип са антагонисти на естрогените. Преди много години това е подтикнало гинеколозите да предписват гестагени за лечение на миомите. Подходът изглежда логичен, но само на теория. Практиката е категорична, че приемът на гестагени не предизвиква обратно развитие на маточните миоми и съвременната гинекология не губи времето на пациентките с подобни опити за излекуване, предварително осъдени на неуспех.
Фармацевтичната индустрия бълва все по-нови и по-нови продукти. Такъв продукт са модулаторите на естрогенните рецептори – мощни антиестрогенни лекарства, които не са гестагени. За съжаление, тези лекарства имат антиестрогенни свойства по отношение на маточната лигавица и млечната жлеза, но не и по отношение на маточния мускул. Това ги прави неприложими за лечение на миомите.
Съществува едно съвременно лекарство, което със сигурност повлиява благоприятно миомите. Това е вещество, нормално произвеждано в главния мозък и регулиращо дейността на хипофизата. В аптечната мрежа се намира под названия Золадекс, Диферелин и др. С помощта на лекарства от тази група в женския организъм се предизвиква състояние, идентично с менопаузата. Това състояние трае 3-4 месеца. През този период миомите реагират така, както биха реагирали с напредване на възрастта – смаляват се, могат дори да станат незабележими. Но зачатъкът на миомните възли никога не изчезва напълно. Ако смалените от лекарството възли не бъдат отстранени оперативно, след известно време (1-2 години) те отново достигат предишния си размер и продължават да растат.

3. Една миома никога не е сама.
В по-голям процент от жените, носителки на маточни миоми, възлите са повече от един. Броят им обикновено е 3-5, но може да достигне 20 и повече. В такива случаи не говорим за “миома на матката”, а за “миоматозна матка”. Гинекологът твърде често не определя големината на отделните възли, а общата големина на миоматозната матка. Обикновено за сравнение се използва нарастването на матката по време на бременност – казваме, че миоматозната матка е голяма колкото бременност във втория месец, в третия, четвъртия и т.н.
Дори когато гинекологичният преглед установи един-единствен миомен възел, в матката със сигурност има още някое и друго малко възелче – понякога видимо с просто око, понякога под формата на микроскопичен зачатък. Това е важно да се знае от жените, които се подлагат на хирургично отстраняване на един или повече миомни възли. Ако такава жена е достатъчно млада, т.е. ако яйчниците й достатъчно дълго време ще продължават да произвеждат естрогени, появата на нови миомни възли (развиващи се от микроскопичните зачатъци) е гарантирана.

4. Да имаш миома (миоми) е по-скоро правило, отколкото изключение.
Миоми се установяват в 25-50 % от жените на възраст между 30 и 40 години и още по-често при по-възрастните жени. Миоми се доказват в 80 % от оперативно отстранените матки, независимо каква е била причината за операция. Тази изключително висока честота ни обърква, когато търсим отговор на и бездруго сложния философски въпрос: каква е разликата между “здрав орган” и “болен орган”? Отговорът “Здравият орган се намира в състояние, срещано при повечето хора” се оказва неверен, доколкото в определена възраст жените с миоми са по-многобройни от жените без миоми. При това, повечето жени с миоми се чувстват – и реално са – напълно здрави и пълноценни човешки същества.

5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.
Ако растежът на миомни възли протичаше без усложнения, маточните миоми надали биха заслужавали да се нарекат болест. Уви, миомите са в състояние да дадат толкова много и толкова разнообразни усложнения, че не ни е възможно да опишем всички от тях тук и сега.
Прекаленото нарастване на миомите само по себе си е усложнение. Уголемената и понякога деформирана до уродливост матка представлява чуждо тяло, неканен гост в организма на болната жена. Тя тежи, издува корема, притиска съседни органи (влагалище, черва, пикочен мехур, пикочни пътища, кръвоносни съдове) и им пречи да функционират нормално. Самата матка се оказва променена до такава степен, че не може да се справя със собствените си функции – циклично поддържане на готовност за износване на бременността.
Местонахождението на миомните възли е безспорна предпоставка за поява или липса на усложнения. В зависимост от посоката на растеж различаваме три основни типа миоми:

* Възелът расте в посока към коремната кухина (субсерозна миома). Тази посока на растеж е най-бедна на усложнения, защото пред растящия възел има много свободно пространство – растейки, той не пречи на никого. Понякога връзката между възела и матката може да представлява тънко тъканно мостче (миома на краче). Миомите на краче предизвикват усложнения само по изключение, но гинеколозите обичат да отстраняват такива миоми, защото операцията е извънредно лесна. Отстраняването на миома на краче е любима операция на гинеколозите-лапароскописти, особено в частния сектор.
* Възелът расте в дълбочина на маточната мускулатура (интрамурална миома). Тези миоми причиняват общо увеличение на матката, което от своя страна води до въздействие върху съседни органи. Освен това, при тях най-силно се проявява ефектът от заместване на истинския маточен мускул с туморна мускулна тъкан. Туморната мускулна тъкан е лишена от способността да се съкращава, т.е. да изпълнява ролята, отредена на мускулната тъкан в организма. Богатата на туморна тъкан матка губи своята функционална годност.
* Възелът расте в посока към маточната кухина (субмукозна миома). Тези миоми са най-склонни да предизвикват усложнения. Често те правят това дори когато размерът им не надвишава 1-2 сантиметра. Разположена непосредствено под маточната лигавица, субмукозната миома е царицата на неправилните маточни кръвотечения. Предизвиканите от субмукозни миоми кръвотечения не се поддават на друго лечение, освен отстраняване на възела (възелчето). В редица случаи това е технически невъзможно и се налага отстраняване на цялата матка. Когато субмукозната миома е на краче, матката я възприема като чуждо тяло и се опитва да я изтласка навън, да я „роди”. Такива миоми се наричат „раждащи се миоми”. Отстраняването им става през влагалището и не представлява кой знае колко сложна или травматична манипулация.

Известни са и други варианти на местонахождение и посока на растеж на миомите. Няма да се спираме на тях, поради сравнително ниската им честота.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.
Най-честият повод за гинекологичен преглед на жена с миома са различни по времетраене, поява и количество неправилни маточни кръвотечения. Те варират от продължителна менструация до обилни кръвоизливи по време на менструация или кръвоизливи извън менструация. В повечето случаи такива маточни кръвотечения водят до развитие на анемия.
До 1998 година Военномедицинската академия в София не разполагаше с гинекологична клиника. Една от промените, които бяха отчетени след разкриването на нашата клиника бе повишеният брой трайно излекувани жени, постъпили във ВМА с диагноза хронична желязодефицитна анемия. Хроничните анемии при жената често се дължат на повтарящи се неправилни маточни кръвотечения, причинени от миоми. Оперативното лечение на миомите води и до излекуване на анемията.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.
Една жена забременява, когато

* настъпи оплождане на яйцеклетка – нормално това става в маточната тръба
* оплодената яйцеклетка стигне до маточната кухина и се засели там.

Сперматозоидите на здравия мъж са заредени с енергия и с лекота преодоляват всякакви завои и други препятствия по пътя си към яйцеклетката. Дори доста деформираната от миомни възли матка не се оказва пречка за оплождането. Малко по-различно стоят нещата със заселването на оплодената яйцеклетка. Една миома, най-вече субмукозна (разположена непосредствено под маточната лигавица) е в състояние да компрометира нормалното проникване на оплодената яйцеклетка в лигавицата. Резултатът е безплодие, но не поради невъзможност за зачеване, а поради изхвърляне на зародиша в най-ранните фази на развитието му (ранен спонтанен аборт, който често се възприема от самата жена като закъсняла менструация).
Веднъж заселен в матката, зародишът започва да се развива. Миомите могат да попречат на това развитие – не толкова с обема си, колкото със своето местоположение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при онези миоми, които деформират маточната кухина. Ако миомата е разположена далеч от маточната кухина, възелът има възможност да расте, без да пречи на растежа на бебето.
Току-що споменахме, че по време на бременост миомните възли имат свойството да растат. Уголемяването им е по-интензивно, отколкото в отсъствие на бременност и се дължи на променените хормонални нива в организма на бременната.
Освен стимул за нарастване на миомите, бременността представлява и риск за нарушаване на тяхното кръвоснабдяване. Тъканта на миоми с нарушено кръвоснабдяване загива, както загива сърдечният мускул при запушване на коронарна артерия, т.е. получава се нещо като инфаркт на миомата. Състоянието е известно като “некроза на миомен възел”. Некротичните миоми по правило предизвикват коремна болка, а понякога стават причина за толкова тежки нарушения, че говорим за настъпване на „коремна драма” или “остър хирургичен корем”. Острият хирургичен корем налага спешна операция. Все пак, спешната операция е по-скоро изключение, а не правило при лечението на некротични миоми по време на бременност.
Миомите могат да се отразят на раждането по два основни механизма. Първият от тях отново е свързан с местоположението на възела. Ако миомата е разположена ниско, към маточната шийка, тя може да се окаже пречка за минаването на плода през естествените родови пътища. Такива миоми често стават причина за избор на цезарово сечение като единствено възможен начин бебето да се роди. Вторият механизъм е свързан с броя на миомните възли. Ако те са многобройни, присъствието им в матката нарушава нормалното свиване и разпускане на маточния мускул. Доколкото това свиване и разпускане е основният двигател на раждането, жените с множество миоми често развиват така наречената “родова слабост”. Нарушената способност на маточния мускул да се свива и разпуска представлява сериозен риск и след раждане на бебето, когато матката трябва да принуди плацентата да се отлепи от нея и да я напусне. Множеството миоми стават причина за усложнения при отлепянето и раждането на плацентата. Тези усложнения могат да бъдат твърде тежки, свързани със значителна кръвозагуба и риск за живота на родилката.

8. Миомата влошава качеството на живота.
Здравата жена, чийто резултат от последната цитонамазка е отрицателен, подлежи на профилактичен гинекологичен преглед веднъж на 2-3 години. Такъв интервал е поносим. По-кратък интервал може да стане досаден.
Вече казахме, че миомата се превръща в злокачествен тумор извънредно рядко – толкова, колкото и нормалният маточен мускул. От друга страна, никой не може да бъде абсолютно сигурен дали едно малко възелче, открито в матката, е миома или саркома. Сигурност в това отношение има едва тогава, когато се уверим, че възелчето не нараства прекалено бързо. Бързият растеж е свойство на злокачествените тумори, доброкачествените тумори растат бавно. Миомите, които не подлежат на оперативно премахване, подлежат на клинично и ехографско проследяване на всеки 6-12 месеца – за да сме сигурни, че не растат с темпа на злокачествените си аналози. Самият факт, че една жена трябва да се явява на гинекологичен преглед по 1-2 пъти годишно, за да се увери, че не страда от злокачествено заболяване, не може да не наруши душевния й комфорт.
Още по-драстично е нарушен душевния комфорт на жена, която страда от неправилни маточни кръвотечения. Забележете, че не говорим за чисто физическите параметри на страданието й – от необходимостта постоянно да е запасена с хигиенни пособия до клиничните симптоми на хроничната анемия. Тук става дума за нарушен душевен комфорт: пониженото самочувствие, изнервящото очакване кървенето да започне или да спре, унизителните случаи на отказ в последния момент от служебно или развлекателно пътуване, разочарованието от пропусната възможност за романтично преживяване. Все неща, свързани с качеството на живота.
Миомите (по-точно -- техните усложнения) не съкращават живота на жената, но го правят по-некачествен.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.
Този не особено духовит афоризъм на всичко отгоре не е и верен.
Първо, миомите изобщо не подминават жените с едно-две и повече деца. Ако една раждала жена е повярвала, че боледува от всичко друго, но не и от миома, тя може години наред да опитва лечение на неправилните си маточни кръвотечения с различни хапчета, докато накрая се окаже, че операцията ще сложи веднъж завинаги край на страданията й.
Понякога въпросният афоризъм се интерпретира малко по-различно. Жена между 40 и 50 години е решила, че вече не може да забременява. Менструацията й става нередовна, започва да прескача. Чувства тяжест в долната част на корема си, понякога й се струва, че опипва нещо плътно. Жената си казва: “Вече не мога да раждам деца, значи съм развила миома”. Няма съществени оплаквания и отлага посещението си при гинеколог. Когато най-сетне се накани да отиде на преглед се оказва, че е с напреднала бременност. Освен внучета, предстои й да гледа собствено детенце.
Второ, нераждали жени също могат да развият миома. На такива жени гинекологът трябва да предложи и проведе лечение, което максимално да съхрани детеродната им способност. Тази задача понякога не е лесна и изисква специална професионална квалификация. Понякога, за съжаление, задачата се оказва неизпълнима – но такива случаи са извънредно редки.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.
Според статистиките, по света най-честа причина за оперативно отстраняване на матката е наличието на миома (миоми). Отстраняването на матката безспорно представлява окончателно излекуване на маточните миоми, но не можем да го препоръчаме като универсален лечебен метод. Всяка жена с миоми на матката е отделен, уникален случай, който изисква отделен, уникален подход. За илюстрация ще представим примери за няколко коренно различни – и все правилни – лечебни тактики, възприемани при една и съща диагноза (маточни миоми).
Първи пример: Жена на 45 години. Множество миомни възли са уголемили матката й до размер на пет-шестмесечна бременност. Няма нито неправилни маточни кръвотечения, нито други гинекологични оплаквания. В случая самата големина на матката е достатъчно основание да предложим оперативното й отстраняване. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним.
Втори пример: Жена на 51 години. Оплаква се от умерено изразени маточни кръвотечения. Засега няма анемия. Ехографията открива два миомни възела (с диаметър 2 и 5 сантиметра), по-малкият е сравнително близо до маточната кухина. В този случай не е сигурно дали кръвотеченията са предизвикани от миомите или са възрастово обусловени. Можем да опитаме хормонално лечение с гестагени. Те няма да намалят обема на миомите, но могат да нормализират кръвозагубата. Ако това стане до 2-3 месеца, миомните възли остават обект на проследяване. При тази жена имаме основания да очакваме менопауза в близко бъдеще. Менопаузата твърде вероятно ще свали от дневния й ред проблема “маточни миоми”.
Трети пример: Жена на 40 години, с две раждания, без гинекологични оплаквания. При профилактичен преглед е открита маточна миома с диаметър 3-4 сантиметра. Тук препоръчваме проследяване на миомата (ехографско измерване веднъж годишно), без никакво лечение.
Четвърти пример: Жена на 32 години, нераждала, без гинекологични оплаквания. Налице е субсерозен миомен възел с диаметър 9 сантиметра. На тази пациентка предлагаме оперативно отстраняване на миомния възел. Не се налага отстраняване на матката и яйчниците.
Пети пример: Жена на 28 години, нераждала. Страда от неправилни маточни кръвотечения. В матката се установяват няколко миомни възли, които я уголемяват до размер на петмесечна бременност. На тази пациентка ще предложим лечебен курс със Золадекс или Диферелин, последван от операция за отстраняване на всички видими възли. Освен това, ще я посъветваме да забременее в близките 1-2 години. Ако отложи репродуктивните си планове за по-късно, в матката й твърде вероятно ще се образуват нови миоми.
Шести пример: Жена на 40 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които са довели до анемия. Матката й е уголемена колкото четиримесечна бременност, за сметка на множество миомни възли, част от които деформират маточната кухина. Предлагаме оперативно отстраняване на матката. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним.
Седми пример: Жена на 35 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които не се повлияват от хормонално лечение и са довели до анемия. Гинекологичният преглед открива едно единствено изменение – малък (2 сантиметра) миомен възел, разположен субмукозно. При този случай е уместно да се направи опит за отстраняване на възела чрез специално конструиран за целта хистероскоп. Ако това е невъзможно, остава един-единствен изход – оперативно отстраняване на матката.

В заключение – не подценявайте наличието на миома във вашия организъм , не чакайте тя да придобие гигантски размери и едва тогава да се решите да легнете на операционната маса. Това усложнява технически операцията, а на Вас може да причини различни физически, психически и социални неблагополучия.


коог-вма.ком