Вагиналното течение е често оплакване при жените и един от главните сред гинекологичните симптоми.Влагалището няма собствени жлези. Влагалищно съдържимо се формира от течност, преминала от околната тъкан (трансудат), олющени епителни клетки, както и секрети от горните отдели на репродуктивната система на жената – предимно от жлезите на шийката на матката. То е бистро или белезникаво на цвят, с пастовидна консистенция, без миризма и не се съпровожда от парене, сърбеж или болезненост. Влагалищното съдържимо играе своята роля в половия контакт и има немалък принос за защитата от инфекциозни агенти. Тя се налага особено имайки предвид функцията на вагината като копулативен орган и близостта на външното му отвърстие до това на пикочния канал и наи-вече до това на правото черво.
Влагалището не е стерилно, то е населено от лактобацилите на Дьодерлайн. Използвайки гликогена на епителните клетки, количеството на който е естроген-зависимо, те произвеждат млечна киселина и поддържат киселинността на съдържимото в рамките на 3,5 до 5,5 и по този начин потискат развитието на болестотворните причинители.
Кога можем да говорим за физиологично вагинално течение?
Вагиналното течение е силно зависимо от половите хормони и интензитетът му се променя във връзка с тяхното ниво. Тези промени са физиологични и не трябва да безпокоят жената. Така например още при новородените, поради преминаване на естрогени от майчиното кръвообръщение в това на плода, се наблюдава белезникаво или по-рядко примесено с кръв течение. То отминава бързо с понижаване нивото на естрогените. До пубертета, вагиналното съдържимо на момичетата е минимално. С настъпването на хормоналните изменения у девойките се установяват морфологични и функционални промени във вагината, които се отразяват и на количеството течно съдържимо. През репродуктивната възраст на жената, течение може да се наблюдава отново във връзка с половите хормони. Така например по време на овулация съдържимото става по-обилно и вискозно и може да напусне границите на влагалището и да е причина за зацапване на бельото. Бременността и кърменето, сексуалната възбуда, приемът на орални контрацептиви също са повод за появата на вагинално течение. След менопаузата нивото на естрогените намалява, с което се понижава и степента на овлажняване на вагината, а често се съпровожда и от атрофия на самия орган.
Кога наличието течение е повод за безпокойство?
Ако вагиналното съдържимо става по-обилно, по-гъсто, промени цвета си към зеленикав, жълтеникав, сивкав, с наличие на кръв, белезникави налепи, ако има неприятен мирис и се придружава от парене, сърбеж, смъдене, болка при уриниране (дизурия) или полов контакт (диспарениуния), то консултацията с лекар е наложителна. Течението (флуор) може да е симптом на възпаление, обусловено от химичен или механичен дразнител. У малки момичета често причината може да е чуждо тяло. Различни спермициди, лубриканти, забравени тампони, контрацептивни средства като диафрагми или цервикални шапчици, изхлузени кондоми също предизвикват възпаление. Бельо от синтетични материи, перилни препарати, превръзки, влажни кърпички, кремове за почистване и промивка на интимната област могат да обусловят оплаквания. Алергията към латексовите презервативи не трябва да се пренебрегва. В тези случаи прекратяването контакта с дразнителите подобрява симптоматиката. Може да се наложи антибиотично лечение при насложена инфекция. Особено податливи към възпаление са жените след менопауза, когато влагалището е сухо, с намалена киселинност, с данни за атрофия и по-податливо към различни агенти. В тези ситуации може да бъдат предписани локални препарати, съдържащи естриол.
Относително голям е приносът на инфекциите към етиологията на вагиналното течение. Както бе споменато по-горе, срещу тях се изправя киселото рН на вагиналното съдържимо. Ред фактори като тежки хормонални смущения, лоша хигиена или наличие на чужди тела, чести промивки, продължително антибиотично лечение, хиперсекреция от цервикален произход, полово преносими патогени и др. могат да нарушат средата на лактобацилите. Сред най-често поставяните диагнози при консултация по повод течение са бактериалната вагиноза и гъбичната инфекция. Те не са сексуално-преносими заболявания. Причинителите им нормално населяват вагината, а патогенността им се променя във връзка с нарушеното местно равновесие. Микотичните възпаления на влагалището са водещи, като за това се изтъква нерационалната терапия с антибиотици. Други предразполагащи развитието на гъбичките фактори са недобре контролирания диабет, имунодефицитни състояния, включително и HIV, лечение с имуносупресанти, с кортикостероиди, хормонална контрацепция, бременност. Най-често причинителят е от род а Candida (C. Albicans, C. Tropicalis, C.Krusei) – нормален обитател на стомашно чревния тракт. Оплакванията при кандидомикотичен колпит включват силен сърбеж, парене, смъдене., болка при уриниране. Външните полови органи и влагалищните стени са зачервени и покрити с бели налепи, наподобяващи пресечено мляко. Диагнозата се поставя лесно въз основа на клиничната картина и нативен микроскопски препарат от секрета. Рядко се налагат фиксирани преарати и културелни изследвания. Лечението на кандидозата включва антимикотични средства локално с кремове, глобули (miconazol, clotirmazol, nistatin), ако се налага и системно (Ketoconazol, Fluconazol). Желателно е изясняване на подлежащата причина и мерки за преодоляването й.
Друга не рядко срещана причина за посещение при гинеколог е бактериалната вагиноза. Тя се предизвиква от нормалния обитател на влагалището – Gardnerella Vaginalis. При определени условия, обикновено съвместно с попаднала в половите пътища чревна флора, тя става патогенна и е причина за зацапване на бельото и сивкаво-белезникав със силно неприятна миризма на риба, особено след полов контакт, влагалищния секрет. Диагнозата се поставя от специалист с тестове с калиева основа, микроскопски препарати и др. Лечението включва антибиотици като метронидазол, амоксицилин, клиндамицин. Особено място в етиологията на колпитите заемат сексуално трансмисивните заболявания. За такива може да се мисли при честа смяна на партньорите, контакти без предпазни мерки, наличие на симптоми от страна на партньора, анамнеза за предишно полово предавано заболяване.
Сред най-честите сексуално трансмисивни инфекции са трихомониазата с водеши опаквания от обилен воднист флуор с жълтозеленикав цвят, често пенест, с гнилостна миризма, тежест в таза и дискомфорт при уриниране; гонореята; хламидийната инфекция, която обаче често протича субклинично – с минимални до липсващи симптоми, и други. Повече за тези и други полово предавани заболявания, усложененията, до които водят, профилактиката у лечението им може да намерите ТУК.
По-рядко гениталният флуор може да бъде с произход от тръбите, тялото или шийката на матката. Той също е свързан с инфекции, но и с доброкачествени или злокачествени тумори. Например зад течение, често с кървенисти примеси, може да се крие и разпадащо се злокачествено образувание в областта на влагалището, шийката и тялото на матката. Полипите също могат да предизвикат засилена слузеста секреция.
Какво може да направи всяка жена, за да се предпази от възпаление на влагалището?
Разбира се, на първо място идва добрата хигиена, тя обаче не включва вагиналните промивки, парфюмираните кърпички и разнообразни гелове. Важно е след използването на тоалетна жената да се избърсва отпред назад – така няма да попада флора от червата във влагалището. Бельото трябва да е от естествени материи, да е удобно. Ако препаратите за пране дразнят кожата – по-добре е да бъдат сменени. В случай, че проблемът е свързан със спермицидни средства, диафрагми, латексови кондоми – необходимо е да се помисли за друг вид контрацепция.
Ако е предписано лечение, за полово преносимите болести то е за двамата партньора и е желателно по време на лечението половите контакти да бъдат ограничени.
пулс.бг
0 коментара:
Публикуване на коментар