
Рискови фактори за развитието на тези заболявания са честата смяна на партньорите, ниската сексуална култура, лошата интимна хигиена, неизползването на бариерна контрацепция (презервативи) и други.
Най-честите венерически и сексуално-трансмисивни инфекции са: инфекции с HPV (човешки папилома вирус), уро-генитална трихомоназа, хламидиоза, гонорея, генитален херпес, луес (сифилис), хепатит В и СПИН, подредени по честотата, с която се срещат.
* Трихомоназа. Причинител на заболяването е Trichomonas vaginalis. Извън човешкия организъм е много неустойчив и бързо загива, поради това заболяването се предава предимно по полов път. Инкубационният период на трихомоназата е средно 10 дни (3-20 дни). Заболяването засяга и двата пола, но при мъжете в повечето случаи протича без симптоми. При тях възпалителният процес засяга уретрата (пикочния канал). В някои случаи се наблюдава изтичане през уретрата на много малко количество водниста, слизесто-гнойна течност, с парене и дискомфорт при уриниране. У жените могат да се засегнат влагалището, цервикалния канал (канала на маточната шийка) и уретрата. Възпалителният процес във влагалището (колпит) се съпровожда с обилно воднисто или млекоподобно пенесто течение с неприятна миризма. Придружава се от сърбеж, смъдене или парене. При засягане на маточната шийка няма оплаквания, но при преглед се установява зачервяване и оток на отвора на канала й. Често и болезнено уриниране са симптомите при възпаление на уретрата (уретрит).
* Хламидиоза. Заболяването се причинява от Chlamydia trachomatis (D-K). Предава се само по полов път при контакт с инфектиран партньор. Съвременни данни сочат, че е четири пъти по-често срещано заболяване от гонореята. Инкубационният период е 7-14 дни. При мъжете възпалението на пикочния канал се изразява със слаби субективни усещания, оскъдно светло и гъсто течение. Характерно е продължителното му развитие с често възобновяване на инфекцията. Но много по-рядко довежда до стерилитет, отколкото при жените. При последните заболяването може да засегне уретрата, шийката на матката, матката, маточните тръби, както и Дъгласовото пространство. В повечето случаи протича без симптоми, което не позволява поставянето на ранна диагноза.Chlamydia trachomatis (L1-L3) причинява Венерическа лимфогранулома ( IV венерическа болест). Инкубационният период е от 7-21 дни до няколко месеца. Болестта протича в три стадия. През първия се появява неболезнена, плътна пъпка на пениса или по външните женски полови органи, която се разранява и след това зараства. Вторият период се характеризира с увеличаване размерите на лимфните възли в тази област. Те стават по-плътни и са болезнени. Разраняват се и от тях изтича гной, примесена с кръв. Оздравяването е много бавно и трудно. През третия период се засягат и ануса и дебелото черво. Изтичат големи количества гной и разпадна материя от тъканите.
* Гонорея. Причинява се от Neisseria gonorrhoeae. Предава се предимно по полов път. От болна родилка заразата може да попадне в очите на новороденото по време на раждане. При малки момичета, поради по-ниската устойчивост на лигавицата на влагалището, може да има и извънполово заразяване. Инкубационният период е средно 3 дни (1-7 дни), но е възможно удължаване до 15 дни. При мъжете се засяга уретрата. В началото от нея изтича гъста гнойна жълто-зелена течност. Тя остава големи петна по бельото. При уриниране има силно парене и болка. Поради възпалението на уретрата има болезнена ерекцията, особено нощно време. При жените външните полови органи и влагалището са устойчиви и поради това заболяването се развива в уретрата и шийката на матката. Остро възпаление се наблюдава рядко и се изразява в парене и сърбеж до тежест в корема и болка при уриниране и изтичане на гъста гнойна жълто-зелена течност. Хроничната форма е по-честа и, както при мъжете, е почти без симптоми (в над 70% от случаите). Това е причина жените да са “резервоар” за гонококова инфекция.
* Сифилис. Причинява се от Treponema pallidum. Заразяването става предимно по полов път с възможности за предаване извънполово, директно, индиректно и конгенитално (вроден). Продължителността на инкубационния период е около 3-4 седмици. Може да бъде скъсен до 10-12 дни или удължен до и над 3 месеца. Заболяването протича в три фази. Първичният луес започва с поява на овална плитка язва на мястото, от където е навлязла инфекцията (т.нар. твърд шанкър), най-често в областта на гениталиите . Тя е твърда и неболезнена. В гениталната област се наблюдават подути лимфни възли. Вторичният луес се проявява 6 седмици след появата на твърдия шанкър. По-често се наблюдава у жените. Най често има краткотрайна повишена температура, която се нормализира след поява на обрива. Той може да е дискретен или много обилен и отминава след 2-3 седмици, като не оставя следи. Третичният луес започва развитието си след 3-тата година или по-късно след заразяването.
* Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Причинява се от инфекция с HIV1 и HIV2 (Human Immunodeficiency Virus). Този вирус напада и унищожава клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции протичат с усложнения и могат да завършат със смърт. Предаването е по полов път в 80% от случаите, при кръвопреливане с заразена кръв, при манипулации с инфектирани инструменти, при използване на общи венозни игли от наркомани. Също така инфекцията може да се предаде от болна майка на новороденото в 50-60% от случаите(през плацентата, по време на раждането или с кърмата). След инкубационен период от 1- 6 седмици се развива синдром: температура, кашлица, болки в гърлото, мускулите и ставите, увеличение на черния дроб, диария, обрив. Това е първата фаза. Втората е т.нар. латентен период, в който се развиват различни инфекции по кожата (гъбични, херпесни и др.). През третата се засягат лимфните възли. Продължава повече от 3 месеца. Следващата фаза се характеризира с умора, нощни изпотявания, отслабване (повече от 10% от телесната маса), температура повече от 3 месеца, диария,анемия, кожна алергия. Първите симптоми на петата фаза са пневмонии. След това започват тежки епизоди на инфекции на вътрешните органи и нервната система, които водят до тежко изтощение и смърт.
* Хепатит В. Това е инфекциозно заболяване, водещо до чернодробно увреждане с развитие на възпалителен процес в черния дроб. Причинява се от хепатитен вирус тип В (HBV). Източник на заразата е само човекът - болен или вирусоносител. Инфекцията се пренася по полов път, кръвен път и от майка на новородено.
хпвгард.орг
0 коментара:
Публикуване на коментар